Връзката ни с Бог и любовта

Posted on
  • вторник, 16 септември 2008 г.
  • by
  • ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР
  • in
  • Labels: , , , , , ,
  • Божията Надежда за Човека
    20.10.1973 г. Вашингтон Д.С.

    Темата тази вечер е “Божията надежда за човека”. Тази тема е обширна и има сложно съдържание, поради това ще се постарая да предам в най-добра и достъпна форма това към вас.

    Ако има Бог, то Той определено има нужда от човека. Бог сътвори всички неща, но от цялото Негово творение човека заема върховната и централна позиция. Затова е важно да имаме ясно разбиране за взаимовръзката между Бог и човека. Може да видим много теории от историята отнасящи се до тази връзка. Различни мнения, теологични концепции и изобилие от академично учение, но истината, живата взаимовръзка между Бог и човек остава неразрешен въпрос.

    Тъй като взаимовръзката между Бог и човек е основната връзка за живота, то нашето разбиране не може да напредне, докато не разрешим изцяло този въпрос. В търсене на отговора ние откриваме две перспективи. Едната гледна точка е от Божията позиция и другата гледна точка е от позицията на човека. Различни религии са следвали и развивали тези две точки. Но всичките тези религии трябва да имат един общ принцип, който да изясни връзката между Бог и нас. Божието желание за нас е, ние да разберем реалния смисъл на тази истина.

    Най-важното Нещо е Любовта

    Ако някой ви запита “Какво е най-ценното нещо за вашия живот?” Какво ще отговорите? Някой може да каже “Сила и мощ” или “Парите са всичко”. Друг може да ни посъветва “Мъдрост и знание”. Дали всичките тези елементи – сила, пари, знание са най-важните неща в живота? Когато размислим по-дълбоко над този въпрос, пред нас се явява нещо друго. Скоро стигаме до заключението, че най-ценното нещо е любовта. Ако имате любов и живот, то ние се нуждаем и от идеал. Тези три елемента – любов, живот и идеал са не само най-ценните, но и са нещата които правят живота ни стойностен.

    Нека да продължим по-нататък. Всеки човек копнее за вечен живот. В нашите преживявания от любовта и идеала ние чувстваме сродно желание, те да бъдат единствени и вечни. Много писатели от историята описват красотата на вечната любов. Но никой не е прославял любовта която се променя ден и нощ. Много религии по света свидетелствуват за вечен живот и подкрепят желанието ни за вечност. Ако религията не преподава вечен живот, то тази религия служи на не добра цел.

    Освен това думите “любов” и “идеал” сами по себе си нямат смисъл и значение. Любовта съществува само тогава когато има кого да обичаме, някой който да бъде обичан. Идеала има нужда да бъде споделен с някого.

    Любовта и идеала стават живи когато е установена връзка между тях и взаимно се допълват. Ние сме в позиция на обект и винаги се нуждаем от някого който да бъде в позиция на субект. Любовта и идеала ще имат своя пълен разцвет само тогава, когато встъпят в субект-обект взаимовръзка.

    Дали човека е причината и извора на вселената или някой ни сътвори? Може ли човек да бъде причина за вселената и да сътвори себе си? Съвсем ясно е, че ние сме резултатни същества. Ние сме продукт на някоя причина. Така че субекта и причината трябва да съществуват. Трябва да има повод за съществуването на човека. Субекта и причината са основна реалност и ние трябва да бъдем сигурни в това. Няма значение с какво име ще наречете субекта. По важното е, че Той е там и ние го наричаме “Бог”.

    Нека зададем следния въпрос към Бог: “Какво е най-ценното нещо на Теб, Бог?” Неговия отговор няма да бъде различен от нашия. Той ще каже “Любовта, живота и моя идеал са най-ценните неща за мен.” Има ли Бог нужда от пари? Той сътвори всички неща. Всичко принадлежи на Него. Той няма нужда от пари. Има ли Бог нужда от сила? Той е извора на силата. Какво да кажем за знанието? Бог е всезнаещ и е началото на всичкото знание. Да, Бог има всичко това, но Той не може да има любов, живот и идеал само за Себе си. Той има нужда да сподели и да има взаимовръзка с някого. Дори Всемогъщия Бог не може да преживее стойността на любовта, живота и идеала когато Той е сам. Ето защо Той сътвори Своя обект, човека.

    Ние сме отражение на Божиите характеристики. Бог е като вас и мен. Той е произхода. Затова нашата любов идва от любовта на Бог. Нашия живот идва от живота на Бог и нашия идеал идва от идеала на Бог. Ние чувстваме, че те са най-ценните неща, защото първо Бог ги чувства като най-ценни. Бог е субекта на любовта, субект на живота и субект на идеала. Ето защо, ако Бог е абсолютен, то и ние трябва да бъдем абсолютни. Ако Бог е непроменяем и ние трябва да бъдем непроменяеми. Ако Бог е единствен, то и ние трябва да бъдем единствени. Ако Бог е вечен, то и ние трябва да бъдем вечни. Нашия вътрешен живот не е фантазия, а реалност. Бог е вечен и Неговия обект, човека, трябва да бъде също вечен. В противен случай ние не може да отразяваме природата на нашия вътрешен Бог.

    Човека е Въплътен Бог

    Ако Бог е Бог на любовта, живота и идеала, но не проявява всичките тези качества в Неговия обект, човека, то Бог ще осуети Своята цел за творението.Бог проектира напълно и изцяло Своята стойност в обекта или Той не ще сътвори нищо. Бог е субект към човека и ние сме обект към Бог. Обекта е пълно отражение на субекта. Така човека е видима форма на Бог и Бог е невидима форма на човека. Бог и човек са едно. Човека е въплътен Бог. В противен случай ние не ще бъдем способни да отразяваме Бог. Бог не би могъл да реализира радостта, която е целта на Неговото творение. Ако ми като обекти ние сме идеални като Бог, то ние не може да отразяваме изцяло Неговата любов, живот и идеал.

    Ако викам силно в празна аудитория, аз съм сигурен, че който ме види ще се чуди, “Този човек е луд!” Но ако имам взаимовръзка с някого, някакъв обект който да ми отговаря, дори това да бъде едно малко дете и аз излея моето сърце и душа към него, то аз ще бъда зачетен за нормален. Нека предположим, че в аудиторията няма дори и дете. В отчаяние взема някакъв предмет и гледайки към него, аз мога да му говоря и да излея сърцето си към него. Поне няма да бъда луд поради обекта който имам. Това което се опитвам да илюстрирам е стойността на обекта. Ние сме като обекти към Бог. Той ни поставя в равна позиция със Себе си. Така човек може да сподели същата стойност като Бог. Дори Бог да е така висок и могъщ, Той също се нуждае от обект. В противен случай Той не може да чувства радост. Радостта идва когато получим стимул от обекта. Сам, Бог не би чувствал радост. Вие трябва да разберете, че Бог сътвори човека и вселената за радост. Божията радост остава заспала докато Той няма обект на взаимовръзка.

    Християните поставят Бог така високо на небето, а човека долу в ада и непрекосима празнина между тях. Широка и яростна река разделя човека от Бог. Човек не смее да протегне ръка към Бог като жива реалност. Човек е неспособен да реализира и разбере, че Бог е така близо, така реален и така достъпен, че ние дори може да пребиваваме с Него. Ние сме определени да бъдем жив храм към Бог. Все още общоприетите Християни са неспособни да направят това реалност.

    Няма значение колко богата и известна личност сте вие. Докато нямате някого с кого да имате взаимовръзка, да споделяте вашата радост, тъга, мнение, то вие сте просто един беден човек. Ние чувстваме радост и тъга, защото Божието сърце може също да чувства радост и тъга. До този момент в историята ние дори не сме вярвали, че Бог може да чувства тъга. Бог може да чувства възбуда и негодувание, така както нас. Ние, обекта на Бог, имаме способността да преживяваме чувства и емоции, защото нашия субект, Бог, има същата способност за чувства и емоции. Бог е първата личност и човечеството идва от Бог. Как може да станем истински обект към Бог? Чрез нашите усилия и усърдна работа? Не. Има само един път да станем един с Бог. Този път е пътя на любовта.

    Нека вземем един пример. Представете си един известен мъж. Противоположното на него е скромна и кротка жена, не много красива и без образование. Когато този велик човек и тази смирена жена установят взаимовръзка на любов, то тази жена веднага ще постигне неговото ниво на престиж. Нека да наречем този мъж Джонс. Той и тази жена се срещнат в любов и се оженват, сключат брак. Така тя става госпожа Джонс и връща любов към него с цялото си сърце. Каквато сила, авторитет и престиж има господин Джонс, то госпожа Джонс ще сподели това с респект. На какво ни учи това? Когато имаме взаимовръзка на любов с Бог и станем едно с Него, то нашата стойност нараства веднага към нивото на Божията стойност. Такава любов е вечна, непроменяема и единствена.

    Алфа и Омега

    Днес е времето когато ние трябва да осъществим тази основна взаимовръзка между Бог и човека. Субекта и обекта трябва да бъдат едно, така както причината и ефекта са едно. В Библията се казва (Откр. 22:13) “Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, начало и края.” Бог е началото, а ние сме края. Той е първия, а ние сме последни. Взаимовръзката между Бог и човек е кръг, защото началото и края са едно цяло.

    Мира, радостта и щастието са плодове на хармонията и любовта. Бог запланува връзката с човека да бъде изживяна в хармония с любовта, хармония в живота и хармония в идеала.
    Така ние знаем, че Бог е субекта и ние сме обекта. Също така, обекта е важен както и субекта. Нека сега да разгледаме по-точно каква е позицията на човека като Божи обект.
    Когато Бог сътвори човека, Той му даде мъдрост и амбиция. Мъдростта ни дава сила да сравняваме, а амбицията ни дава сила да се стремим за постигане на най-доброто. Ако имаме избор за А и Б, ние ще го сравним, за да изберем по-доброто. Нашето човешко желание ни оставя да имаме избор, но нашата амбиция не ни остава на мир докато не стигнем до крайната цел.

    Един пример. Представете си един снажен и красив мъж, изпълнен с енергия, а вие имате силното желание да имате някаква взаимовръзка с него. Какво ще бъде желанието ви, да бъдете негов слуга? Не, в сърцето си вие знаете, че има позиция по-добра от тази на слугата. Да бъдете негов добър приятел? Не, не е това. Може би желанието ви е да бъдете негов осиновен син? Ще ви направи ли това напълно щастлив? Не, не мисля така. Вие ще жадувате за една по-близка позиция. Има една най-близка позиция. Това е да бъдете истински син или дъщеря на този човек. С тази позиция може да постигнете и последното си желание.

    Защо желанието ни е да бъдем истински синове и дъщери? Защото това е позицията където може да получите пълната любов на човека. В обществото няма друга по-близка позиция от тази на взаимовръзката между баща и син. Когато имате бащината любов, вие притежавате всичко което той има. Всичката радост на бащата, всичката сила, умение, мъдрост и амбиция, всичко ще бъде ваше. В отдаването на любовта от бащата към сина няма никаква процедура, документация или церемония. Бащата и сина стават автоматично едно. Този принцип важи както за човечеството, така и за взаимовръзката между Бог и човек.

    Истинско Дете на Бог

    Тогава каква взаимовръзка ще пожелаете да имате с Бог? Ще бъдете ли задоволен да бъдете Негов слуга? Или предпочитате да бъдете Негов приятел и осиновен син? Да, аз знам, вие ще бъдете задоволени само с постижението на последната позиция, като истински синове и дъщери на Бог.

    Божията последна цел е да даде към човека цялата Си любов, живот и идеал. Трябва да обхванете вътрешната любов на Бог, чак до дълбочината на Неговото сърце. Ставайки Негови истински синове и дъщери, вашите желания ще могат да бъдат реализирани. Това е вашето последно предопределение. Тогава вие ще бъдете наситени с любовта на Бог. Ще бъдете изпълнени с радост и чувство на задоволство в живота.

    Радостта няма граници. Щастието няма край. Когато сте в любовта на Бог, всяка клетка във вашето тяло ще скача от радост. Вие съществувате с диханието на вътрешната вселена. На това ниво вашия живот е изпълнен, реализиран. Това е Божието възнамерение за живота към нас, да бъдем изпълнени с любов и радост. Така чрез нашата радост, Бог получава Неговата радост. Радостта на човека е радост за Бог; радостта на Бог е радост за човека.
    Рано в моя живот Бог ме призова за мисия като негов инструмент. Бях призован да покажа на яве истината за Него, като Негов пророк. Аз поверих себе си в преследване на истината, търсейки в хълмовете и долините на духовния свят. Внезапно дойде времето когато небето се отвори и аз бях привилегирован да комуникирам с Исус Христос и директно с живия Бог. От тогава аз получих много удивителни откровения. Самия Бог ми каза, че най-основната и централна истина на вселената е, че Бог е Баща и ние сме неговите деца. Всички ние сме сътворени като деца на Бог. Той каза, че няма нищо по-близко и по-дълбоко от това когато баща и син бъдат едно: едно в любовта, едно в живота и едно в идеала.

    Любовта, живота и идеала са централна точка където баща и син се срещат. В постигането на това единство Божията любов е и наша любов; Божия идеал е и наш идеал; Божия живот е и наш живот. Няма друга взаимовръзка освен тази на баща и син където може да има единство на живота, любовта и идеала. Това е основната реалност на вселената.
    Как достигаме до съществуването в този свят? Бащата и майката стават едно чрез тяхната любов и събират заедно техния живот и идеали. Тяхната любов предшествува нашето раждане. Любовта е сила която обединява. Съпруг и съпруга стават едно в любовта. Това означава, че любовта, живота и идеала на мъжа са и за жената и любовта, живота и идеала на жената са и за мъжа. Този е пътя където двамата живеят като едно цяло и стават като една плът. Върху тази основа на единство в любовта, може да се породи нов живот.
    Детето се ражда като проява от любовта, живота и идеала на неговите родители. Когато погледнете вашето дете, обикновено виждате себе си. Вие виждате плода на вашата любов, плода на вашия живот и плода на вашия идеал. Вие виждате вашето второ аз – една друг ваша видима форма.

    Нека сега развием и разширим тази истина към един по-висок мащаб. Бог сътвори мъжа и жената като Негови син и дъщеря. Той иска да види Себе си в човешките същества. Ето защо Библията казва (Битие 1:27) “И Бог създаде човека по Своя образ: по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде.”

    Човека е сътворен по подобие на Бог. С други думи Бог въплъщава себе си в човека. Човека е огледало на живия Бог и всичките Негови добродетели, характеристики и качества са отразени в това огледало. Със сигурност Бог иска човека да отразява Неговата любов, живот и идеал. Човека е плод на Божията любов, живот и идеал.

    Степента на Съвършенството

    Колко прекрасно е да се живее този съвършен живот на Бог! Това е истинския живот на радостта, ненадминат от никоя друга земна радост. Когато достигнете това ниво на съвършенство, вие няма да имате нужда от молитва. Какво ще стане с вас? Вие се срещате лице в лице с Бог и живеете сърце до сърце с Него. Вие разговаряте с Бог. Не ще имате нужда от спасител. Всички тези неща на религията са част от поправителния процес, процеса на възстановяване. Човек с идеално здраве не се нуждае от лекар. Човек на съвършено единство с Бог не се нуждае от спасител.

    Живота на единство с Бог е най-добрия път, живеете с Бог и Бог живее във вас. Това бе духовното изявление на Исус (Йоана 14:10) “Не вярваш ли, че аз съм в Отца и Отец е в мен?” Бог и човек ще се прегърнат в любов. Това е степента където Бог е жива реалност. Не вярвате дълго, но знаете и живеете с истината. Ако наистина преживеете този вид любов и единство с Бог, то вие ще вкусите върховно преживяване на любовта. Тук има много Християни между вас, но колко от вас имат прекрасните преживявания, получавайки дълбоката любов на Бог?

    Бог създаде човека със способността да живее живота си в опиянение, опиянение от Божията любов. Тъй като човека загуби първоначалните си способности, той тръгва в търсене на нереално, изкуствено опиянение – вземайки наркотици, алкохол, опиати. Идеалния човек е сътворен да бъде опиянен от любовта на Бог. Няма нищо друго което може да надвиши това чувство на радост. Всяка клетка на вашето тяло ще избухва в щастие. Вашите очи, уши, лице, ръце, крака – всичко във вас ще се съживи от възторг на радост. Нищо не може да се сравни с този вид радост. Това е плана на Божието първоначално творение. Когато кажете “Небесни Татко”, имате ли живото чувство на Божието присъствие? Не искате ли да чуете Божия отговор – “ Да сине мой”?
    Това е моето послание към вас. Искам наистина да разберете, че истинската взаимовръзка между Бог и човека е взаимовръзка между субект и обект. Вие сте Негови синове и дъщери. Когато постигнете единство с Бог, нищо не може да ви безпокои. Нито скръб и самота, нито болести или каквото и друго да е под слънцето може да ви обезкуражи. Бог е основната защита. Може да платите милиони долари и все пак не ще купите такъв вид защита. Това е безценно и не може да се купи с пари. Това е едно пълно преживяване на любовта. Ние сме предназначени да живеем с Бог.

    Вашия живот е най-ценното нещо на тази вселена. Ето защо Исус казва (Матея 16:26) “Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?” Исус говори за живот с Бог. Живота без Бог е като изгоряла електрическа лампа която не може да даде светлина. Живота без Бог е смърт.
    Исус Христос е човек който живя Божия идеал в пълно реализиране. Исус бе първата съвършена личност на тази земя и той дойде да възстанови истинската взаимовръзка между Бог и човек. Но след неговото разпятие, Християните го направиха Бог. Ето защо празнината между Бог и човек никога не е била покрита. Исус е човек в когото е въплътен Бог. Но той самия не е Бог. В Библията (1 Тим. 2:5) се казва “Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човека Исус Христос.” Божието пребиваване в Исус е пълна реалност. Също така той казва (Йоана 14:10) “Не вярвате ли, че аз съм в Отца, и че Отец е в мен?” В действителност Исус е единствения роден син на Бог, но Бог желае и другите да бъдат Негови синове. Всеки е сътворен със способността да каже “Аз съм в Отец и Отец е в мен”. Това е постижима цел на всеки един.

    Божията Гледна Точка за Доброто и Злото

    Нашата първа стъпка към истински синове и дъщери на Бог е ясно да разберем Божията гледна точка за доброто и злото. Какво е добро и какво е зло?

    Ние нямаме в предвид човешкото определение. Вътрешния на добро и зло се определя от Бог. Строгото определение на доброто и злото съществуват от времето на Неговото творение, много дълго преди злото да дойде като съществуване в Едемската Градина. Божието гледище за добро и зло никога няма да се промени. Бог е вечен, Неговия закон е вечен и Неговата дефиниция е вечна и непроменяема независимо от времето.
    Всички наши човешки черти водят началото си от Бог. Ние установяваме, че има човешки тенденции на егоизъм. Това е естествено защото едно време Самия Бог е бил себе-центриран. Този факт може би ви изненадва, но трябва да разберете, че преди Бог да сътвори човека и вселената, Той бе сам. Не е имал за кого да се грижи с изключение на Себе си. Обаче когато Бог слага началото на творението, тогава се очертава Неговата пълна концепция за живота. Сега Бог живее за Своето копие, а не за Себе си.

    Какво е творението? Творението означава нищо повече от Твореца, Бог, проектирайки Себе си в субстанциална форма. Той сътворява Себе си като въплътен символ във вселената и директни въплътен в човека. Когато духа се формира, това е творение. Бог инвестира Себе си в творението. Творението е резултат от инвестирането на Неговата енергия. В началото на Библията можем да видим простото и лесно създаване на творението. Битие ни втълпява, че Божието творение се постига чрез неговите магически слова. Той просто казва “Нека бъде свят” и престо! явява се света. После казва “Нека бъде човека” и хоп! – Адам и Ева идват като съществуване.

    Но сега може да разберем, че това не е било много лесно. Бог инвестира всичко в Своето творение, дори не запазва една унция от енергия за Себе си. Творението е Неговия труд, Неговото цялостно усилие и инвестиране. От сърце и душа, Бог инвестира 100 % към своя обект – творението. Само по този на чин Той може да сътвори Своето второ аз – видимия Бог. Преди творението Бог е съществувал за Себе си. Той започва да съществува за Своя син и дъщеря Адам и Ева. Бог съществува за да обича, Той съществува за да дава. Бог е абсолютно неегоистичен. Той не може да съществува сам. “Любовта” и “Идеала” имат смисъл и значение когато партньорите са в допълваща взаимовръзка. Бог не може да загуби всичката си любов, живот и идеал към Своето второ аз, Той също има и реализира полза. Бог знае,че когато инвестира всичко – 100 % - неговия обект ще узрее и ще възвърне много пъти обратно към Него плодовете на любовта, живота и идеала. Неговия обект е всичко за Бог. Обекта привлича Бог и Той иска да пребивава в него.

    Нека сега да илюстрираме това. Представете си един известен художник. Ако той работи на посоки без чувство, то той не може да сътвори нищо което да си струва студа. В създаването на шедьовър, художника трябва да излее сърцето и душата си към своето създание. Само това е неговия път за достигането на велика творба в изкуството. Ако художника работи по този път, то неговото изкуство става негов живот.

    Бог в най-добрия от всички художници. Когато Той сътвори своя шедьовър, човека, Той излива сърцето и душата си в тях, цялата си мъдрост и енергия. Бог пожелава да съществува за Адам, Ева и цялото човечество. Той не пести сили когато ги сътворява. Това означава, че човека става живота на Бог.

    Добро е Цялостно Отдаване

    Бог постави модела за вселената. В идеалното съществуване ние живеем за другите. Субекта живее за обекта и обекта живее за субекта. Божията дефиниция за доброто е абсолютно отдаване, абсолютно служене и абсолютно без егоизъм. Ние трябва да живеем нашия живот за другите. Вие живеете за другите и другите живеят за вас. Бог живее за човека и човека живее за Бог. Съпругът живее за своята съпруга и съпругата живее за своя съпруг. Това е добро. Тук присъствува единство, хармония и благополучие.

    Дали вие мъжете ще се смутите, ако кажа, че сте сътворени за жената? Може би някои от вас се гордеят от мъжествеността и не искат да чуят за това. Но това е цел на Божието творение и вие не трябва да съжалявате за това. Мъжа живее живота си за своя партньор, не за себе си.

    Нека да приемем, че една от вас дамите е прекрасна кралица. Няма значение колко сте красива, красота ви не е за ваше удоволствие; тя е за наслада на мъжа. Ние сме сътворени да живеем един за друг. Това е една съществена причина за нашето съществува не; ние съществуваме за другите, за нашия обект. Това е принцип за всичките човешки взаимовръзки в нашето общество. Родителите съществуват за децата и децата съществуват за своите родители. Когато родителите и децата отдават изцяло, те се обединяват в едно кръгово движение.

    Това кръгово движение е движение на единство. Когато давате и получавате, това действие поражда кръгово движение. Кръговото движение е вечно, понеже няма край. Ето защо цялото Божие творение е базирано по модел на кръговото движение. В смисъл Той твори за вечно. Дори лицето ни е кръгло. Слънцето, земята. Луната и всички небесни тела са кръгли. Всички те се въртят около своите собствени оси и около другите. Всички в тази вселена има допълващо действие на даване и приемане между обект и субект. Даване и приемане съществува между артериите и вените, така кръвта циркулира в тялото. Човешките болести са резултатно състояние където баланса на даване и приемане е нарушен и е спряно нормалното кръгово движение. Без действието на даване и приемане между обекта и субекта, без постоянство на този принцип, нищо не може да издържи за вечно. Всички неща базирани върху Божия принцип са добри.

    Тогава какво е зло? Злото е непредвидено обстоятелство на егоизъм в този свят. Божия принцип на неегоистично отдаване бе изопачено към не Божи принципна егоизъм. Така се установява не божията позиция да бъдем обслужвани отколкото да служим. Началото на злото е Сатана. Той бе в позиция да служи на Бог, но вместо това той се поставя като друг бог и покорява човека за своя собствена изгода. Бог е абсолютна положителна сила на тази вселена. Сатана се поставя като друга втора положителна сила. Два плюса естествено се отблъскват един от друг. Сатана е грешен архангел. Той напуска позицията си като послушен слуга към Бог и човека. Така той предизвиква Бог и Му съперничи. Неговата мотивация бе егоистична и този негов егоизъм става началото на греха и злото. Ева пропада и напуска позицията си като първа дъщеря на Бог, ставайки първата жертва на Сатана тя трансформира себе си към едно егоистично създание. Така двамата заедно Ева и Сатана вземат успешно и Адам към техния егоистичен свят. С това егоистично събитие човека изолира Бог от Едемската Градината. Човешката история започва на погрешна основа без Бог. Човека установи история на злото и Сатана стана господаря на този свят. Егоизма навлиза като съществуване в началото на човешката история и сега този свят е изпълнен с убийства, кражби и измама. Всички тези действия са мотивирани от егоизъм. Злото покорява другите за своя собствена изгода докато доброто се жертва за другите.
    Поради падението на човека, Бог започва работа за възстановяване на първоначалното добро. Той иска да унищожи света на злото и да възстанови света на доброто. Ние сме загубели нашето здраве и сме станали болни хора. Божията цел за спасението е човека да бъде възстановен до неговото първоначално здраво състояние.

    Бог пося семето на доброто, но преди Той да обере плодовете, Сатана нахлува с неговото зло семе и пожънва неговите грешни плодове. Затова Бог трябва отново да посее семето на доброто. За да може това да се реализира, Бог се нуждае от сигурни инструменти на Бог. През историята добри религии са учили Божия път на живот, основан на жертвена любов и дълг. Християните са прогресивна религия, защото преподават тази любов и дълг в една върховна форма.

    Исус дойде като спасител и неговото учение бе (Мат. 20:28) “... също както човешкия син не дойде да му служат, но да служи ...” Исус казва, че най-възвишената любов на тази вселена е да дадеш живота си за своя враг. Учението на Библията е противоположно към всеобщите правила и норми в нашето общество и с противоположен път на този себе-центриран свят. Библията учи на тотално отдаване и жертване. (Мат. 10:39) “Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради мене, ще го намери.” Изглежда глупаво да се живее по този път в грешното човешко общество. Но когато откриете Божия принцип, вие ще разберете, че няма по-голяма мъдрост от тази.

    Вие Жънете Това Което Посеете

    Учението на Исус Христос достига същността на тази основна истина. Колкото повече давате, толкова с повече получавате. Божията награда е пълно отдаване с абсолютна любов и абсолютно жертвуване. Даването създава място за нахлуване на Божията любов. Колкото повече давате, толкова по-голямо място се освобождава, създава се вакуум който бързо се изпълва от любовта на Бог.

    За да се отнасят добре към вас, първо вие трябва да се отнасяте добре към другите. Вие жънете това което посеете. Посеете ли зло, ще пожънете зло; посейте добро за да ожънете добро. Вашата грижа трябва да се насочи към това как да дадете и как да дадете по най-добри начин. Колкото за възвръщането към вас, вие трябва да се доверите в Бог. Той ще се погрижи за това.

    Нека да вземем пример с един добър и един недобър човек. Нека да кажем, че добрия човек има десет приятели. Всеки ден този човек безусловно служи на своите десет приятели, а те от своя страна не могат да помогнат, но го обичат. Така той става най-добрия приятел към тези десет души и влиянието му ще се разшири към техните роднини и близки. Чрез отдаване и безусловно служене този човек става преуспяващ. Той е център на хармония и единство, защото обича и прилага Божия принцип. Не егоистичния начин на живот носи успех. Това е един добър човек.

    А сега си представете противоположното, този човек се обърне към неговите приятели “Хей, вие, донесете ми всичко при мен, вие трябва да ми служете.” Ако той продължи по този път, то не след дълго неговите приятели ще прекъснат всякаква връзка с него. Така той ще остане сам. Не е ли това истина в нашето общество? Това е универсална истина. Себе-центрирано учение, философия и всякакъв друг себе центриран начин на живот ще запрати главата ви надолу към трагичен път на разрушение. Но ако живеете в служене към другите вие ще постигнете прогрес. Може би ви изглежда, че този път ще ви доведе до провал, но това не е така. Причината която не винаги ви носи успех е, че не давате до край. По средата внезапно ставате скептични. Вие променяте сърцето си или милостта и това ви отдръпва от Божия закон на абсолютно даване . Така добрия резултат никога не се реализира. Абсолютното отдаване е пътя за успех, защото това е пътя на Бог.

    Ако всеки индивид се жертва за другите, то той става герой за тях. Ако едно семейство се жертва за добруването на други семейства, то става героично семейство между тях. Личности и нации които се жертват за ползата на другите, стават шампиони на нациите. Този който даде живота си за своите родители е Божи син. Този който даде живота си за своя крал е верен и лоялен човек. И този който даде живота си за цялото човечество е светец.

    Исус Христос провъзгласи тази истина, която слушате сега. Той се стремеше към изпълнение на Божията истина тук на земята. Той не дойде за да задоволи своя егоистична цел, а да постигне спасение за вътрешния свят. Бог възнамеряваше избрания народ Израел да служи като подготвен инструмент на Месията относно неговата цел за световно спасение. Хората на Израел не знаеха за това. Те схващаха идването на Месията като непобедим военен завоевател който ще възстанови политическата империя на Цар Давид за славата на Исус. Колко погрешни Бяха!

    Божията цел не е спасение на индивида, църквата или нацията. Божията цел е да бъде спасен целия свят. Поради това, истинската църква ще отдаде себе си като жертва за спасението на света. Да истинските Християни трябва да бъдат готови да се жертват за спасението на света и цялото човечество. Обаче Християнското учение днес е себе центрирано Християните гледат за своето собствено спасение. Християните плачат за “моето спасение” и “моето небе”. Това е обратно на Божията истина и идеал. Ние трябва уверено да даваме, обичаме, да се жертваме и живеем за другите.

    Всички ние трябва да работим за идеалния път в живота. Аз съществувам за моето семейство, моето семейство съществува за нашето общество, нашето общество съществува за нашата нация, нашата нация съществува за света и целия свят съществува за Бог, Бог съществува за вас и мен, за цялото човечество. В този голям кръг на даване и приемане има хармония единство и нарастващ прогрес. По този начин всички съществувания ще изпълнят целта на творението в изобилие и дълбока радост. Това е Небесното Царство където присъства радостта.

    В този свят егоизма разрушава всичко. Егоизма в семейството води до дисхармония, който избухва в горчив спор и борба. Всеки иска да бъде обслужван вместо да служи към другите. Жените искат да бъдат обслужвани и казват на съпрузите си какво трябва да правят, а мъжете желаят да бъдат обслужвани от своите съпруги. Родители очакват обслужване от своите деца, а децата дават за дадено. Това се демонстрира сега в нашите семейства, общества и нации.

    Днес нациите съществуват само за своите национални интереси. Те заговорничат и през пръсти гледат на нещата. Разрушават други нации за своя собствена изгода. Има ли една нация която да обещае пред Бог “Бог, ти може да използуваш тази нация като Твоя жертва и олтар, ако това с пътя Ти да спасиш света?” Кажете ми къде има такава нация? Къде?
    Когато Америка демонстрира дух на служене, помощ към другите, когато дава живот, пари и ръка за помощ - тя се наслаждава на златен период. Но сега Америка има егоистично отношение. Днес има много домашни проблеми. Американската ситуация е хаотична. Сега има повече корупция и сериозни проблеми които за душават тази земя. Не критикувам никого. Просто прокламирам небесната истина, която цялото човечество търси.
    Аз основах Обединителната Църква. Ако тази Об. Църква съществува индивидуално само за своя собствена изгода, тя ще бъде обречена на гибел. Образувах църквата с цялото си сърце и душа за спасението на света. Сред тази аудитория има много членове на Об. Църква. Тяхното желание и мотивация е да служат към другите, да служат на тази нация и света.

    Исус не проповядваше закона на отмъщението. Напротив, той учеше своите ученици (Мат. 5:39-41) “Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата ...Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.” Никога не трябва да отмъщавате. Това което трябва да правите е абсолютно отдаване, тогава Бог може да върне в изобилие към вас.

    Когато Исус бе разпънат, Римските войници го пробождаха. Исус се молеше за своите врагове (Лука 23:34) “Отче, прости им, защото не знаят що правят.” Дори на кръста и в момента на смъртта, Исус бе така сериозен в прошката. Неговото последно действие бе мотивирано от любов към своите врагове. Той е една върховна личност и образец на съвършена любов. Примера на Исус Христос е абсолютен стандарт за цялото човечество. Представете си че вътрешната нация се състои от личности като Исус. Какво ще наречете това? Небесното Царство на земята, нищо по-малко от това.

    Исус Христос бе краля през целия живот, защото нямаше равен на себе си в
    любовта, служенето и жертването. Той ще остане крал за винаги. Все още няма никой на тази вселена който да го превъзхожда в тотално служене и обич към Бог. Бог е Бог за винаги и Той господства над цялото творение.

    Погледнете към западането на Рим. Вътрешната Римска империя се срути пред армия без оръжие, армията на Исус Христос. Как християните завладяха Рим? Те завладяха с любов, страдание и тотално даване, дори с цената на живота си. Историята свидетелства, че никоя армия не може да издържи пред армията на жертвената любов. Тази история ще се повтаря.

    Ние не сме наясно с дефиницията кое е добро и кое зло. Не сме сигурни към какво да отдадем себе си, как да действуваме и как да служим. Това е избора на най-голямо объркване в човешкия живот. Ние не трябва да се превръщаме в Християни които само копнеят за своето благочестие. Като Християни ние трябва да живеем пътя на Исус и да се отдадем абсолютно за другите. Това е Божия път.

    Сега този свят предизвиква гнева на Бог. Това наистина заслужава Неговата безкомпромисна присъда. Бог е любов и Той страда дълго. Бог потушава гнева си защото иска да ни спаси. Той ни дава шанс да се променим и очаква това да стане.
    Знам че западната култура се характеризира с индивидуализъм. Индивидуализма е съдба. Ще процъфти жертвения индивидуализъм. Индивидуалност само за себе си е добро. Бог дава на всеки един от нас единствен и уникален път за служене. Но и индивидуализъм без Бог може само да изгради крепост върху пясък.

    Тихата Революция

    Виждам настъпването на голяма промяна, нова надигаща се революция идва към Америка – не чрез огън, нито чрез оръжие, но чрез Божията истина която подпалва революцията в сърцата на хората. Аз идвам тук за да подпаля духовната революция. Няма нужда да демонстрирам пред Белия Дом или Лафойте Скуар. Отговора не ще намерим там, по скоро в сърцата на хората, в тиха революция от егоизъм към не-егоизъм.

    Може ли да си представите как ще изглежда идеалното общество? Индивидите ще принадлежат към техните семейства, семействата ще принадлежат към обществото, обществото към нацията, нацията към света и света ще принадлежи към Бог, а Бог ще принадлежи за вас. Този който даде повече ще познава Бог най-дълбоко.
    Може някои младежи да ми кажат “Реверенд Мун, вие сте дошли тук да повтаряте един и същ стар боклук.” Но това не е истина. Аз не говоря от теоретично гледище, а от живота. Казвам ви,че всички ние тук сме за да живеем истината, както Исус живя истината. Това не е теория, философия или теологична доктрина. Това е основната истина на Бог – истина която не само да се говори, но и да се практикува в живота.

    Когато човека направи жива тази истина, голяма промяна ще нас тъпи върху лицето на земята. Въпреки, че знаете истината за нещата които ви говоря, все още няма някой който напълно да вярва в това. Тъй като никой не вярва в истината, то никой не живее това. Тази истина е стара колкото Бог, като настъпващото 21 хилядолетие. Вие трябва да живеете тази истина. Ако някое откровение от Божия Принцип направи тази истина реална във вашите сърца,то вие ще имате ефекта да откриете друга нова истина. Божествения Принцип е докоснал сърцата на милиони млади хора, показвайки им пътя към нашия реален Бог. Хората по целия свят учат, че Бог е абсолютно перфектен и перфектния Бог търси перфектен човек като Негов обект. Исус казва, (Мат. 5:48) “И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашия Небесен Отец.” Той ясно посочва, че нашия стандарт и ценност е усъвършенствуване на Нашия Небесен Баща. В противен случай ние не може да бъдем Божии обекти и Бог не може да ни приеме.

    Всички ние желаем да бъдем съвършени. Всеки от нас желае небето и земята, но се питаме “Как може да се постигне това?” Дори се чудим дали е възможно за човека да бъде съвършен. Някои изкадват очевидното оправдание, че това което всеки трябва да прави е да гледа грубите грешки на такава амбиция. Ние гледаме към греха и страданието които сме наследили, дори на неща които са по-свети, казвайки “Само Бог е съвършен.” Обаче, когато напълно схванем намерението за човека от Божията концепция за творението, то ние ще разберем, че съвършенството е между нашата власт и способност.

    В Божия идеал за творението ние сме планирани да бъдем като негов храм, храм в духа на Бог, където Той е господар (1 Кор. 3:16) “Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?”

    Ние сме определени да бъдем Божии храмове. Когато достигнем това състояние, ние естествено ще спрем и ще се откъснем от пътя на корупцията. Определени закони не ще бъдат нужни за дълго. С Божия дух пребиваващ изцяло в нас, ние ще се движим само под Негово диктуване. Така ние ще сме способни да достигнем съвършенството, защото силата която ще ни води и направлява е съвършена сила.

    Когато човек достигне тази основна цел, той ще бъде в съвършено единство с Бог и на Неговото ниво. Той достига Неговите качества, защото Духа пребивава и го владее като съвършен храм; той отразява Божията добродетел и сила. Така ние може да бъдем съвършени както Небесния Отец е съвършен.това бе първоначалния модел, който Бог възнамеряваше за човечеството чрез Адам.

    Бракосъчетанието е най-важното нещо на Божието царство на земята. Адам и Ева бяха първите деца. Те бяха родени от Бог, трябваше да израстнат с Бог и да вървят към съвършенство с Бог. Бог възнамеряваше да даде небесен брак на Адам и Ева. Така те могат да дадат рождение на безгрешни деца и да станат истински баща и майка (родители) за цялото човечество. Те щяха да бъдат първите “крал” и “кралица” реализирайки Небесното Царство на земята.

    Съществувало ли е някога такова царство? Не. Вместо това историята започна в грешна посока от грешната стъпка на човека, Сатана става бог на неговия свят. Поради това Бог поставя целта за възстановяване и спасение, та че Той наистина да постигне заплануваното царство на земята. За това Бог се нуждае от модел. Кой може да постави критерии и мярката за съвършенството на тази земя? За това е нужно да дойде Месията.
    Исус Христос дойде като месия. Той бе модел на съвършенство върху всяко ниво: индивид, семейство, род, нация и световно ниво. Той дойде да реализира съвършения свят през времето на неговия живот, а не през период на вековете.

    Преди Бог да изпрати Своя син Исус Христос, Той подготви земята на избрания народ Израел. Израелтяните бяха фундамента за идващия Месия. Народа на Израел можеха да достигнат съвършенство, ако се бяха обединили с Лорда. Царството на Бог можеше да бъде реалност по това време.

    Мисията на Исус

    Но Исус не бе приет от избрания народ. Вместо това, той бе отхвърлен на всяко ниво. Отнета му бе възможността да има годеница в позицията на възстановена безгрешна Ева и да изпълне първото небесно семейство. Вместо това народа на Израел го приковаха на кръста. (1 Кор. 2:8) “Никой от властниците на тоя век не я е познал (мъдростта) защото, ако я бяха познали, не биха разинали Господа на славата.” Така мисията на Исус бе оставена недовършена на земята. Историята на Божието провидение е тъжно. За да утешим сърцето на Бог и да постигнем Неговата цел, ние трябва ясно да разберем Неговия процес на възстановяване. Те и двамата се обединиха със Сатана и допуснаха греха. Станаха греховни и чрез това оставиха Бог изолиран. В процеса на възстановяване, Бог трябва да възстанови и двамата Адам и Ева. Исус дойде като безгрешен Адам или съвършен Адам. Неговата първа мисия бе да възстанови своята годеница и да формира първото семейство на Бог. Всички грешни генерации щяха да се присадят към него като към истинско маслинено дърво. Семействата, родовете и нациите можеха да бъдат възстановени с център Бог. Съвършенството щеше да бъде на власт. Безгрешното състояние на Божието царство можеше да бъде реалност за последните две хиляди години. Ето защо в (1 Кор.15:45) се казва, че Исус е “Последния Адам, втория Адам.”

    Исус дойде, но той бе разпънат. Не му бе даден шанса да възстанови своята годеница. Ето защо той обещава своето второ завръщане. Исус трябва да дойде отново и завърши мисията която остави преди две хил. Години. Нека да повторя: Исус бе човек, но не самия Бог. Когато той се завърне на земята, той ще се върне като човек в позицията на трети Адам.
    Нека да разгледаме и разберем по-пълно значението на това откровение. В Библията има пророчвство за Сватбата на Агнеца. Бог определи Адам и Ева да сключат небесна сватба в Едемската градина. Но това не бе реализирано по това време. Също така не бе реализирано и от Исус поради безверието на избрания народ.

    Исус бе втория Адам. Божията воля за него бе той да получи небесна сватба с втората Ева, неговата възстановена годеница. Те щяха да бъдат Истински Родители за човечеството. Всеки щеше да намери живот присаждайки се към тях.

    Исус предупреждаваше (Йоан 8:44) “Вие сте от баща дявола.” В началото на човешката история поради греха на Адам и Ева, човечеството бе родено като деца на Сатана. Чрез възстановените Истински Родители ние ще бъдем преродени като деца на нашия Небесен Отец с пълно спасение като Негови деца.

    Божията воля не бе изпълнена по времето на Исус. Ето защо той трябва да се завърне отново като трети Адам. Сватбата на Агнеца ще заеме своето място. В наше време Истинските Родители ще бъдат реализирани за цялото човечество. Бог ще издигне Своето истинско семейство пред лицето на земята. Всеки човек ще бъде нов чрез Истинските Родители. Всички ще бъдат способни когато Исус Христос се завърне отново. Ще започне Небесното Царство на земята. Това ще бъде деня когато Бог пребивава с човека. Бог ще бъде изпълнен от радост. Неговия син като съвършен Адам ще запо1не изцяло нова история на земята. В този ден ще станем живо отражение на Бог. Бог ще донесе Своето царство на земята.

    Аз ви обещавам от дълбочината на моето сърце че реализирането на всичко това е в ръцете и времето на Бог. Реализирането на този идеал е бил надежда за Бог, така също и надежда за човека.

    Благодаря ви за вниманието. Вие сте наистина прекрасна публика. Благодаря ви много.