Как децата развиват способността да изпитват емпатия?

Как детето развива Емпатия: Насърчаване на съпричастност и грижа за другите, семейна терапия, психология на детското развитие
Как децата научават 'Емпатия'  
Насърчаване на съпричастност и грижа за другите 
2013 | Автор: Juliuts | Семейна терапия | Семейство | Възпитание | 
Как детето развива Емпатия: Насърчаване на съпричастност и грижа за другите, семейна терапия, психология на детс
Как децата развиват способността да изпитват емпатия?

Способността да изпитваме съпричастност към радостите и тъгата на другите е изключително важна за човешкото развитие. Тя се развива в ранното детсво и се предава от родителите. Усмивките и споделените емоционални моменти научават децата как те самите да реагират.

Емпатията е емоционална реакция към чувствата на другите, която обикновено се развива в първите 6 години от живота на детето. Тя определят степента, в която като порастнат децата ще са способни да видят гледната точка или перспектива на някой друг.

Да си мил и внимателен е част от генетичното кодиране на вашето дете, но ако тези способности не се подхранват, те ще изчезнат ... Факт е, че деца отгледани от животни до 7 годишна възраст вече са неспособни да развият емпатия. При тях емоциите са блокирани на животинско ниво, колкото и усилия специалистите да са положагали те не са успяли да ги научат да изпитват съпричастност.

Когато децата са лоши, егоистични и дори жестоки в по-голямата част можем да проследим причините за това "неестествено" поведение обратно до техния дом. Емоционалната атмосфера в дома е средата в която детето израства и то несъзнателно я попива. Домът е мястото където децата развиват съвестта си.

Ще се учудите ли, че 16 процента от човечеството не притежава способността да изпитва емпатия. Просто тази реакция липсва в мозъка им. Такива хора се превръщат в психопати, които не изпитват грам угризение да унижават и потъпкват околните. Те са хора, които често се борят за власт и достигат високи позиции, но го постигат с безскрупулни лъжи, манипулации и трикове. Външно имитират представителност и хората им вярват, но вътрешно това не са хора.

В някои семейства, вярата играе важна роля в моралното развитие на децата. Религията наистина ни учи на емпатия. Златното правило на всички основни религии е да се отнасяме с другите така, както искаме те да се отнасят с нас. Но начинът по който родителите прилагат ценностната система на своята вяра в ежедневния си живот е това, което има ефективно влияние над децата. С други думи, отново самият стандарт и пример на родителите, а не просто думите.

Ако искате децата ви да станат по-емпатични (способни да изпитват съчувствие и съпричастност), грижовни, и отговорни, то вие трябва да показвате това и очаквате това от тях. Вие трябва да направите семейните правила ясни и последователни и да не се отклонявате или правите компромиси с тях. Важно е да изисквате от тях да бъдат отговорни. Важно е да го правите с любов. Те трябва да се чувстват щастливи и оценени, когато го направят.

От деца на три години трябва да се очаква да чистят след себе си и да помагат с прости задължения като сервиране на масата, защото чувстват, че това ви прави щастливи. Задължения и другите отговорности трябва да се увеличават с възрастта и не трябва да се базират на стимула на външното възнаграждението, или на обезщетение (да им позволиш нещо в замяна). Вместо това използвайте вътрешни, емоционални и сърдечни стимули. От децата трябва да се очаква да помагат в къщи, тъй като да помагаме на другите е правилното нещо, което ни прави щастливи. Самото служене трябва да им носи радост. Чувствайки вашата радост и вдъхновение те самите ще са много щастливи да го направят. 

Ако искате детето ви да бъде тактично, внимателно и отговорно вдигнете летвата на вашите очаквания. Лесно е да бъдете снизходителен родител (който лесно правят компромиси и позволява неща). За да отгледат по-отговорни деца, родителите сами трябва да станат по-отговорни и да не мислят, че глезейки децата с угаждане няма да им навреди. Това ще им навреди и то за цял живот. Истинската родителска любов води към израстване, а не към деградация. 

Възнаграждавайте с любов доброто, което вършат децата. Това е по-добрия начин на възпитание от наказанията. Когато детето извърши нещо достойно, то трябва да се чувства ценено. Ако само му се карате за грешките, вие всъщност възнаграждавате с внимание нежеланото поведение. Това не му дава алтернатива за промяна към добро, а духовно го вкарва в ролята на вечно лошия.

Включете вашето дете в доброволни проекти за служене и взаимопомощ. Много от училищата на запад вече изискват обществено полезен труд, като условие за дипломиране в гимназията. Най-добрия начин да развият стабилен характер и себеуважение е, като правят добри неща за другите и живеят за по-висша цел.

По-голямата част от децата не изпитват чувство за принадлежност към някаква общност и чувство за цел, които идват когато хората участват редовно в организирани усилия да помогне на тези в затруднение. Въпреки, че повечето родители предават на думи тези ценности на своите деца, в действителност само действеното практикуване има образователен ефект.

Отдавайки себе си и семейството редовно да помагаме на другите в организирани проекти, не само ще научи децата ви да мислят и бъдат по-загрижени за другите, те също така ще усвоят много социални умения; значението на сътрудничеството, както и стойността на постоянството и преодоляването на трудностите.

В заключение, за да разием най-доброто в децата си, трябва да работим и над личния си характер и отношение. Добрите и сърдечни взаимоотношения в семейството трябва да бъдат всекидневната среда в която децата израстват и се научават, как те самите да бъдат сърдечни. Направете семейството, взаимоотношенията и възпитанието приоритетни в живота си.Как детето развива Емпатия: Насърчаване на съпричастност и грижа за другите, семейна терапия, психология на детското развитие

	Истинските семейни стойности
	От забранена любов към истинска любов
	Война срещу интимността
	Новите публикации на Семейната федерация
	Силата на любовта: Анти-стрес терапия
	Идеала на Международните сватби на д-р Мун -

Как детето развива Емпатия: Насърчаване на съпричастност и грижа за другите, семейна терапия, психология на детското развитие

Read More...

Първата година в развитието на бебето

Раждането на бебе е несъмнено най-вълнуващото преживяване в живота на всеки човек и само този,който го е изпитал може да потвърди колко силни са чувствата и колко различни са те от всичко друго,изпитано до сега.Но всеки млад родител трябва да е наясно и с това,че първите месеци от развитието на детето са от изключителна важност за него и трябва да го имат в предвид.Често пъти родителите са смутени и се питат дали поведението на новородените им е нормално,дали е щастливо или нещастно,дали се развива правилно и т.н.Всички тези въпроси и несигурност от страна на родителите са нормални и се срещат почти при всички млади майки,особено,ако касаят първото им дете.

Най-важното нещо,което трябва да знаете е,че вашето дете е един отделен индивид и е напълно възможно да каже първите си думи или да проходи по-рани или по-късно от другите деца без това да означава,че има проблеми с умственото или физическото развитие.

Първи-трети месец

През този период от време кърмачето започва да повдига главичката си за кратко,дразни го прекалено ярка светлина,мърда главичката си,показва интерес към човешките лица,прави отсечени движения с ръце,може да фокусира погледа си до 31см.,може да реагира на познати звуци или гласове.В средата на този интервал започва да проследява предметите с очи,да се усмихва,да издава нечленоразделни звуци.В края на третия месец бебето може да движи предмети,да вдига главата си до 45 градуса,започва да имитира някои звуци,рита с крачка,отваря и затваря ръце,разпознава познати хора и предмети,дори и от по-голямо разстояние,започва да търси контакт с очите на околните.

Четвърти-шести месец

В края на четвъртия месец детето спи нормално около 14-17 часа,търкаля се,може да сяда,но с малко помощ,вече повдига главата си до 90 градуса,мърмори си и се радва на нови звуци,започва да разпознава всички цветове и форми,различава биберона от гърдите,изразява самотата,страха и болката си с плакане.В края на петия месец започва да обръща внимание на по-малките предмети,може да вижда из цялата стая,започва растенето на зъбите.През шестия месец бебето може да казва някои звуци,сяда само без почти никаква помощ,отваря устата си за лъжица,просяга се и взима предмети,може да пие от чаша и да държи бутилка,издава двусрични звуци и имитира изражения на лицето.

Седми-девети месец

Детето започва да се обръща по посоката от където идва гласа,имитира все повече и повече звуци разпознава емоциите по гласа на човек.По средата на този период детето иска да вземе само приборите,докато го хранят и дърпа главата си настрани,когато се е нахранило,може да спи по 11-13 часа на нощ,сяда без абсолютно никаква помощ,може да пълзи,плаче по различен начин,когато иска различни неща,бъбри си весело,отговаря на името си,реагира различно на всеки член от семейството,плаче,когато го отдалечат от родителите му.В края на периода бебето вече търси играчките си и се разстройва,когато му вземат някоя от тях.

Десети-дванадесети месец

Детето може да прехвърля предметите от едната-в другата си ръка,опитва се да се изправи,казва „ма-ма” и „та-ти” на срички,разбира какво е „не”,пляска с ръце и маха за довиждане.В края на първата година от живота си детето детето тежи три пъти повече и е около 80см. високо,клати главичката си за „не”,пълзи добре,може да ходи с помощта на възрастен,казва „мама” и „тати”,танцува на музика,може да разбира някои прости изрази,страх го е от непознати,иска играчките си ,когато някой му ги вземе,бута това,което не иска,може да използва различни предмети,тества как реагират родителите му на различни негови действия,подава ръка и краче,когато го обличат,разпознава се в огледалото.

Read More...

Как да накараме злоядото дете да се храни

Да насилваме ли злоядото дете да се храни

• 2009 Tiabg.com

Прекрасно е, ако вашето дете има добър апетит и вие не изпитвате никакви трудности с храненето, но за съжаление има и доста злояди деца, чиито родители трябва да полагат огромни усилия, за да ги накарат да се хранят. Тези деца дълго време трябва да се уговарят да седнат на масата, след това на тях трябва да им се предложи някакво забавление – с една дума храненето се превръща в истинска кошмар.

А трябва ли всъщност родителите да заставят своето дете да яде, когато то не иска?

От всички бозайници, само на човека е присъщо да страда от понижен апетит. Какво можем да направим, ако детето редовно не иска да се храни?
От една страна въпросът е смешен: „Разбира се, трябва да се положат всякакви усилия детето да бъде сито и здраво”, ще отговорят много хора. Но къде минава тънката граница между убеждението и насилието? Много често родителите си спомнят, че и те в детството си са били заставени да се хранят насила, но в това няма нищо страшно – нали после всичко се забравя! Важен е резултатът, а не средствата за неговото постигане! Детската памет често преминава в т.нар. „щадящ режим” – тя изхвърля от съзнанието не особено приятните спомени. Но те се натрупват на подсъзнателно ниво и детето взима решение да се отдалечи от родителите си, осъзнавайки, че те проявяват насилие и не зачитат неговите потребности и чувства.

Според детските психолози, няма полза от насилственото хранене на децата. Изследванията показват, че в последствие тези деца по-често страдат от нарушения в работата на стомашно-чревния тракт и щитовидната жлеза, да не говорим за проблемите, свързани с развитието на страх или невроза.

Но това не е всичко. Ако родителите винаги решават кога детето трябва да яде, да спи, да си облече по-топли дрехи и т.н., те не зачитат неговото мнение, а малкият човек много трудно ще успее да формира способността си за осъзнаване и удовлетворяване на собствените си потребности. Дори пораснал, той често няма да може да разбере с какво иска да се занимава и какво не му достига за истинското щастие.

Освен това не трябва да се забравя, че човешкият организъм е саморегулираща се система, която автоматично понижава апетита в някои ситуации: при заболяване, смяна на климата, в моменти, когато организмът трябва да се концентрира върху нещо.

Оказва се, че и от медицинска, и от психологична гледна точка е вредно детето да се заставя да се храни насила.

Кои са най-разпространените причини, поради които родителите карат децата си да ядат?
1. Стереотипът „Ситото дете е здраво дете”. Той се предава от поколение на поколение и е добре познат на нашите баби и майки. Но помнете, че храненето в онези времена не е било толкова важно, колкото желателно. Ситият и закръглен човек се е асоциирал с благополучието, а пухкавото дете е било най-добрата реклама за всяко едно семейство.

2. Някои родители, подсъзнателно чувствайки, че не са в състояние да дадат на детето си необходимото внимание, разбиране, ласки, неволно се опитват да компенсират това с усилени грижи за неговото хранене.

3. Властните и авторитарни родители възприемат отказа от яденето като форма на непослушание, нарушение на реда и дисциплината. В миналото изяждането на храната до последната троха е било основно „задължение” на детето. Този подход се прилагаше дълго време от съзнателните и изпълнителни баби, грижещи се за своите внуци.

4. Възрастните, които действат по убеждението „така трябва”, са на мнение, че „детето трябва да се храни”, тъй като в противен случай те лошо изпълняват родителските си задължения.

5. Тревожните родители постоянно се вълнуват, когато с детето им нещо не е наред: то е твърде слабо, често боледува, изостава в развитието си и т.н. В стремежа си да заглушат тази своя тревога те отчаяно се опитват да създадат илюзията за благополучие.

Ако сте в рисковата група и си признаете своята агресивност по отношение на храненето на детето си, вие трябва да преразгледате вижданията си по този въпрос. Разберете какво именно харесва вашето дете и го превърнете в доминиращо ястие. Постепенно то ще поиска да разшири списъка на „вкусните ястия”. Заменете продуктите, които детето не харесва, с тези, които знаете, че ще бъдат приети с огромно желание.

Наложете строг режим на хранене. Ако детето не иска да закусва, не го насилвайте. Но до обяд никакво ядене! Ако не иска да обядва, то трябва да почака до вечерята. И съвсем не е задължително гладното дете да изяде веднага и първото, и второто, и десерта. То може да изяде само една ябълка и да се засити – просто в този момент това е напълно достатъчно за организма.

Направете така, че храненето да бъде удоволствие за вашето дете. Няма нищо страшно, ако по време на ядене детето обича да му четат любимата книга или да му разказват приказка. Това е по-добрият вариант, отколкото заплахите или стоенето до детето “с камшик в ръце”.
Освен това малките деца, които са с повишена тревожност, просто не са способни да стоят дълго на време на едно място. Четенето или разказването им помага да се успокоят и съсредоточат.

Всички загрижени родители трябва да осъзнаят, че детето им няма да умре от глад, ако те престанат да настояват за неговото хранене.
Не се страхувайте, че детето ви няма да прояде основните продукти. Младият организъм рано или късно ще възстанови активния си апетит. /Tiabg.com

Read More...

Може ли да се планира полът на детето?

Може ли да се планира полът на детето?

юли 16th, 2009

Как да се изчисли точната дата на зачатие на момче или момиче? Тези въпроси винаги са вълнували много бъдещи родители.

Ядрото на всяка яйцеклетка и всеки сперматозоид съдържа 23 еднакви хромозоми. По време на оплождането те се обединяват по двойки. В резултат на това всеки зародиш получава пълен комплект от 46 хромозоми, необходими за неговото нормално развитие. От 23 единични хромозоми една е половата хромозома – женската (Х -хромозома) или мъжката (Y- хромозома). Ако оплождането се е извършило от сперматозоид, съдържащ Y-хромозома, ще се роди момче и обратното.
Затова може да се каже, че от гледна точка на физиологията полът зависи от мъжа.

Друг метод за предположение какъв ще бъде полът на бъдещото дете е по обновяването на кръвта. При мъжете тя се обновява веднъж на 4 години, а при жената – на 3 години. Кръвта на родителя, която е по-млада в момента на зачатието, играе по-голяма роля за определянето на пола. При този метод трябва да се отчитат още много помощни фактори: възрастта на родителите (рождената дата) и всичко, свързано със загубата на кръв (операции, даване на донорска кръв, преливане, аборти и т.н.). Изчисляването става по следния начин: към датата на последната кръвозагуба (ако липсва такава - към рождената дата) прибавяме 3 години за жената и 4 за мъжа, докато не се получи число, близко до датата на зачатие.

Интересна е и теорията на руски учени за значението на промените в режима на половия живот. След поредица от експерименти те изказват мнението, че съотношението между половете се намира в строга зависимост от активния полов живот на мъжете. Специалистите са установили чрез наблюдения на животни, че при промяна на съотношението на половете в една или друга насока самците реагират на това с повишаване или понижаване на половата активност, като по този начин се стремят да възстановяват нарушения баланс.
На същата закономерност очевидно се подчиняват и хората. Следователно, ако искате момиче, намалете половата си активност, но ако мечтаете за момче, забравете за проблемите и усилено работете върху продължаването на рода, твърдят руските учени, чието мнение все още трудно може да се счита за достатъчно обосновано.

Съществува и мнение за това, че има зависимост между зачатието на пола на бъдещото дете от четната или нечетна възраст на жената. Жените на четна възраст могат да заченат момиче само в четните месеци (февруари, април, юни и т.н.), а на нечетна – съответно през нечетните месеци (януари, март, май и т.н.). За зачатието на момче остават противоположните варианти.

Учени от ЮАР са направили още по-неочакваното предположение - че количеството захар в кръвта може да промени пола на детето в утробата на майката. Проведените експерименти с животни (чрез въвеждане в организма им на дексаметазон, който възпрепятства попадането на глюкоза в кръвоносната система) наистина сочат, че при тези условия мъжките ембриони са значително по-малко – с до 60%.
Все още обаче не е изяснено как точно глюкозата влияе на промяната на плода, но според учените мъжките, родени от такива майки са с по-лошо здраве, т.е. по-трудно ще си намерят партньорка и ще създадат потомство. По този начин се потвърждава вече известният закон: майките, които боледуват често или изпитват стрес по-често раждат момичета.

Практиката показва, че всички изброени начини за определяне пола на бъдещото дете, остават в сферата на вероятностите. Сигурно е поне едно – че е важно за детето да бъде създадено от здрави родители, които имат силна връзка помежду си и детето също ще бъде желано и обичано.

Източник: zdrave.bg

ВЪЗПИТАНИЕ С ЛЮБОВ: Дисциплиниране на децата

ЕМОЦИИТЕ ли контролират живота ни?

Истинската любов и забранената любов

.

Read More...

Връзката между майката и бебето

Връзката между майката и бебето: Нови изследвания

1.07.2009 г.

Усмивка на бебето стопля майчиното сърце, кара майката да се усмихва повече и води до силни реакции в мозъка. Проучвания сочат, че 20% от детското IQ е повлияно от преживяванията през бременността и след раждането.

Чрез технология с магнитен резонанс, учени от Baylor Collegeof Medicine регистрираха области на възнаграждението в мозъка на майката при показване картина на собственото й усмихнато бебе. Тази реакция е ключ към развитието на майчината връзка с детето, и е изключително важна за пълноценното му развитие. Интересното е, че този ефект в мозъка намайката се влияел от израза на лицето на бебето и факта, че това е нейното родно дете. Лекарският екип установил най-силна реакция от страна на майката, когато се усмихвало собственото й бебе.

Сферите от мозъка, които се стимулирали при тези опити, се сравняват с реакциите при влиянието на допамина, аналогично на силата на наркотичното въздействие. През последните две десетилетия се разпространява схващането, че допаминът влияе на психичните процеси. Неговото действие е установено и при романтичната любов. Учените заключили, че майчинската връзка е една от най-силните и естествени връзки. По този начин те ще могат да повлияват на взаимоотношения, които се развиват неблагоприятно. "Пренебрежението и нараняванията имат разрушителен ефект върху детското развитие", казва д-р Лейн Стратърн. Той посочва също, че уникалността на връзката майка-дете ще бъде по-пълно осъзната от учените, ако те разберат начина, по който майката общува със своето бебе, когато то плаче и се смее. semeistvo.bg

Read More...

Късното бащинство

Плюсовете и минусите на късното бащинство

Да стават бащи на средна възраст (и дори по-късно) за мъжете никога не е било проблем - поне от гледна точка на физиологията, но как е от генетична и психологическа гледна точка

23.04.2008

Да стават бащи на средна възраст (и дори по-късно) за мъжете никога не е било проблем - поне от гледна точка на физиологията. Нещо повече, през вековете това е било често срещана практика, а според народното поверие, децата на такива бащи са много талантливи.

Съвременната наука дава възможност за нов начин на преценка, като се вземат предвид много доводи за и против, особено от гледна точка на генетиката.

Вече се смята за доказано, че няма никаква пряка зависимост между възрастта на бащата и способностите на неговото дете. И все пак...

Плюсовете

- Обикновено талантливият човек на зряла възраст вече е реализирал своите способности. Неговият интелектуален и творчески разцвет буквално е запечатан в половите му клетки и тази своеобразна мутация може да направи "късното" дете по-умно и енергично. Но е установено, че за тази цел бащата трябва да бъде наистина необикновен човек, а тези мутации възникват действително много рядко.

- В половите клетки на зрелия мъж могат да се извършат изменения, които да засилят работата на даден дял от мозъка на детето. Известни са примери, в които то притежава например феноменални математически способности или много добра памет.

- Талантливите мъже обикновено си избират талантливи жени. И обратното - 96% от съпругите на мъже с ниско интелектуално ниво също не са интелектуалки. Интелектът на майката е много важен - не само защото умната жена може по-добре да се грижи за детето си, но и защото значителна част от гените, отговорни за надареността, се предават чрез нея.

- За развитието на способностите на поколението е нужна съответната среда, а зрелият мъж може да я създаде по-лесно.

Минусите

Изследванията показват, че минусите на късното бащинство са повече и най-важното - проявяват се по-често.

- Колкото по-възрастни са и двамата родители, толкова по-голям е рискът детето да страда от едни или други дефекти в развитието. Това се отнася особено много за мъжете, които работят във вредни производства, но също така и за редицата вредни навици, които човек придобива с времето. Въпреки че често на възрастните бащи се раждат напълно нормални деца, от гледна точка на генетиката не се препоръчва те да планират деца след 45-годишна възраст.

- Гените се "пречупват". Преди време се смяташе, че болестта на Даун е резултат от проблеми в гените на майката. Днес е установено, че приносът на мъжките и женските гени за възникването на това заболяване е еднакъв, а в някои случаи "вината" на мъжа дори е по-голяма.

- Увредените гени могат да предизвикат редица дефекти - най-често порок на крайниците и дефекти в имунната система на детето.

- По-възрастният баща подлага детето си на повишен риск от рак или преждевременно стареене (състояние, когато клетките в организма поради нарушения в активността на един от ферментите започват да се делят с много по-голяма бързина). За разлика от другите аномалии, които се виждат веднага след раждането, тези две заболявания могат да се проявят у детето едва когато вече е в зряла възраст.

Според психолозите от една страна...

- Зрелият човек възприема всичко по-спокойно и може в по-голяма степен да прогнозира събитията, а това създава у детето емоционална стабилност и чувство за защитеност. Късният баща спомага и за по-доброто развитие на логическото мислене у детето.

- Възрастният татко като правило се отнася по-отговорно към възпитанието, стреми се да осигури най-доброто образование, по-склонен е да се съветва с психолози, не позволява на майката да глези детето, възпитава в него повече чувство за отговорност.

- Добрата обществена позиция на зрелия баща - контакти, свой бизнес, име на професионалист са отличен стартов капитал за детето.

Но от друга страна...

- Малкото дете притежава неизчерпаема енергия и иска да въвлече и таткото в постоянните си игри и занимания. Това невинаги е по силите на над 40-годишните и често е предпоставка за конфликти. Най-доброто решение в такава ситуация е детето да се даде в детска градина или да спортува извън къщи.

- По-възрастният баща трудно издържа и подвижните игри, особено със сина. Физическият контакт между двамата по правилата на еволюцията е имитация на борбата, която предстои в живота. Детето се опитва да събори "великана" и да се освободи от желязната му хватка. Емоциите на този фон са много важни за психическото развитие на детето. Бащата на средна възраст е далеч по-склонен да дарява детето си с физически контакт подобен на този от майката, т.е. с прегръдки и целувки.

- За постигането на добър психологически климат в семейството е необходима хармония в сексуалните отношения между съпрузите. Ако жената изпитва постоянна неудовлетвореност, това със сигурност ще се отрази и на детето. А мъжът в атмосфера на раздразнителност се отдалечава от семейството, като се отдава на работата и личните си интереси. В такива ситуации детето ще чувства удвоената майчина любов и загриженост. Това не помага, а пречи на неговото нормално развитие.

- На детето ще му се налага често да обяснява, че този възрастен мъж не е неговият дядо, а баща му. За да може то с гордост да го нарича"баща", той трябва да е човек със съвременно мислене, а не с твърде остаряла ценността система.

Zdrave.bg

Read More...

Как да накараме детето да ни слуша

Как да накараме детето да ни слуша

Ето някои техники, с които бихте могли да подобрите комуникацията с вашето дете. Те естествено не гарантират, че детето ще се вслушва или ще е напълно съгласно с вас, в което по принцип няма нищо лошо, но поне ще чува какво му говорите. Ако имате нещо да казвате и искате то да бъде чуто, правете следното: • Приклекнете до нивото на децата си. • Използвайте прости думи. • Минете директно на въпроса. • Не крещете. Да бъдем на нивото на децата си, когато наистина искате да чуят какво им говорите, бъдете физически на тяхното ниво. Ако не можете да клекнете ги вдигнете и ги сложете на коленете си. Гледайте право в очите, говорете бавно и спокойно, казвайте директно, каквото имате да кажете. Не бъдете неясни и многословни, опитвайки са да ги впечатлите с баснословният си речник. Поощрявайте децата да ви гледат в очите, защото е напълно възможно да стоят точно пред вас с физиономия на кученце, надничащо през задното стъкло на колата и изобщо да не обръщат никакво внимание. Разбира се, не е необходимо да сте на нивото на децата, за да им кажете „Добро утро” или „Гладен ли си?”, запазете тази техника за сериозните разговори, като например „Е, Саймън, какво направи с ключовете на мама?” или „Сега разбра ли защо загази, за дето удари брат си с пръчка по главата?” Но не забравяйте, че най-важната част от добрата комуникация е да бъдете добър слушател. Комуникирането е двупосочен процес, който няма да работи, ако само говорите, без да изслушвате. Да използваме прости думи Като възрастни, родителите често не се притесняват да кажат „Какво точно означава това?”, с надеждата, че няма да прозвучат твърде надуто и самоуверено. Децата от друга страна, ще ви се усмихнат и кимнат, или още по-добре, ще ви погледнат с празен поглед. Ето няколко реални интерпретации на това, което вие казвате и това, което интерпретират децата: Вие казвате: Йордане, трябва да бъдеш по-отговорен и да слагаш мръсните си дрехи в коша за пране всяка вечер. Детето чува: Йордане, трябва да бъдеш „говорен” и да слагаш мръсните си дрехи в коша за пране всяка вечер. Вие казвате: Джереми, не се размотавай, а си разтреби стаята. Детето чува: Джереми, не „мотавай”, а си разтреби стаята. Вие казвате: Не бъди „саркастичен” към сестра си. Детето чува: Не бъди „окичен” към сестра си. Говорете на децата си с думи, които те разбират, за да им бъде ясно „за какво иде реч”. Ако не сте сигурни дали ви разбират ги помолете да ви обяснят какво са разбрали. Как да възпитаме детето си: Какви емоции предаваме КАК ДА отгледаме ДЕТЕ с висок EQ Как да развием духовните си сетива Това е най-добрият начин да проверите, дали вашето „съобщение” е достигнало до тях. Ако не използвате познати думи е все едно дали ще говорите Суахили или някой друг език. Ето защо родители, постигнали успех във възпитанието на детето си говорят с кратки, ясни, повтарящи се думички, все едно говорят на домашният си любимец: „Седни, седни. Не, не, не. Спри, спри. Добро момче.” До известна степен вие сте тези, които трябва да обогатят речника си. Не е необходимо винаги да говорите на „бебешки” език. Когато представяте нови думи на детето си отделяйте достатъчно време да проверите дали то е разбрало какво точно имате в предвид. Много често те ще се усмихнат кротко и ще ви излъжат с „Да, разбрах”. Просто ги накарайте да обяснят какво са разбрали и ако значението им убягва, обяснете по друг начин. Винаги питайте децата дали са разбрали. Ако изглеждат несигурни или колебливи ги помолете да ви обяснят какво са разбрали. Само така можете да разберете какво се мъти в малките им главици. Разбира се може детето ви да не се притеснява да попита за конкретна дума. Директно на въпроса Представете си, че трябва да кажете всичко за времето, необходимо за сваряването на едно яйце. Ако говорите по-дълго, рискувате децата да загубят интерес, от друга страна ако сте били прекалено кратки, децата сами ще помолят за допълнителна информация. Децата ви разбират много по-добре, когато сте конкретни, затова: • Не скачайте от мисъл на мисъл. • Не се впускайте в дълги обяснения. • Казвайте точно това, което мислите. Децата не са длъжни да ви слушат. Те могат да предпочетат да не ви слушат така, както вие решавате да не слушате конкретен човек. Не можете да ги накарате на сила, умолявайки ги, подкупвайки ги или по друг начин. Те не се интересуват. Дори да сте на средата на изречението детето може да се обърне отегчено и да спре да ви слуша. Добрата комуникация между вас и вашето дете е основата за едни дълги, приятни разговори и взаимоотношения. Ако детето ви не ви слуша, вие сте загубили основата на добрите взаимоотношения. Не крещете Крясъците са най-лошият начин за комуникация. Гарантирано, когато крещите детето не чува и дума, просто седи разстроено и разтревожено от това, че крещите или се ядосва на себе си. Пропуснали сте целта си – то е разстроено и вие сте разстроени, не сте направили нищо от това, което сте искали. Когато крещите, съобщението ви няма да стигне до този, за когото е предназначено, за това, когато стигнете до момента , в който ви иде да закрещите, просто напуснете стаята. Просто за секунда, поемете дълбоко дъх, върнете си присъствието на духа и приближете ситуацията отново. Вашата задача е да комуникирате спокойно с децата си, крещейки им показвате, че сте загубили контрол над себе си. Вие се опитвате да бъдете модел за подражание, учител на своите деца, а крещенето не е черта, която би пасвала на вашето дете. В действителност, когато детето ви порастне и хормоните му се разбъркат, виковете ще се завърнат, преследвайки ви. В края на краищата, когато викате показвате на детето си само как да вика. РАЗВОДЪТ и децата "деца, които са живели в нездравословна семейна среда, показват много по-антисоциално поведение, като склонност да лъжат и да влизат в конфликти." Прочети Любов, семейство, възпитание, развод, децата, родителите, съпружеските Щастието от децата Опитът, който децата получават в едно семейство с много деца, е изключително ценен. Те от много рано добиват социални умения... Прочети Любов, семейство, възпитание, развод, децата, родителите, съпружеските Егоизма вреди на здравето Изследване показва, че егоизма съсипва здравето ни, както и радоста от взаимоотношенията с другите. Истинското щастие се създава във връзката с другите.

Read More...