Универсалните ценности при детското възпитание?

Съществуват ли универсални ценности при детското възпитание?

Изследване на ценностите, на които родителите се стремят да учат децата си, би било интересно само по себе си. В случая, обаче, резултатите са още по-интригуващи тъй като са част от по-широк социологически анализ, свързан с проблемите на детската престъпност и психическата неуравновесеност у голям брой млади хора. Когато не съществува наследствена обремененост, причината за тези проблеми, според психолози, е неефективно възпитание в най-ранна възраст. В тези случаи децата израстват без способността да разбират обществените норми, да се грижат за себе си и да поддържат стабилни отношения с други хора. От това следва, че в повeчето случаи родителите или възпитателите са отговорни до голяма степен не само за психическата и социална уравновесеност на децата си в ранна възраст, но и в техния бъдещ живот. Ако това е така, всички деца заслужават родителите им да получат професионална помощ и съвет в отглеждането им, която би била най-лесно осъществима във формата на кратки курсове. Причината за това, че такива курсове не са широко разпространени, е че има опасност те да бъдат използвани като метод за утвърждаване или прилагане на норми, които са в разрез с личните вярвания и идеи на родителите. За това е важно да се установи дали съществуват универсални обществени ценности, с които всички са съгласни, и около които може да се създаде програма за ефективно възпитание, която всеки родител може да адаптира към собствените си нужди и желания. Това бе причината да се проведе проучването за ценностите, споделяни от родители от различни социални, икономически и културни кръгове: ако те са споделени от мнозинството родители, това би означавало, че ефективна и минимално дискриминативна програма за успешни и универсално приемливи родителски програми е възможна. Изследването бе осъществено чрез анализ на второстепенни данни от 3 предишни проучвания, публикувани в Съединените Щати, на общо 218 души, и оригинално проучване на петдесет и двама български и британски граждани. Проучването бе ограничено в размери, което го прави статистически и теоретически непредставително, но резултатите са впечатляващо сходни, което предполага голяма вероятност изхода от едно представително проучване да не бъде значително по-различен. Въпреки големия брой споменати качества, които родителите биха искали децата им да притежават, много от тях са сходни, а две конкретни качества са споделени от несъмнено мнозинство от родители: уважение към себе си и останалите и увереност са посочени от повече от 70% от отговорилите. Други ценности, споделяни от голям брои отговорили са честност и трудолюбие, чувство за справедливост. Около 30% посочват също вяра в Бог. Важен за анализа факт е, че само 4 души споделят неувереност в собствените си възможности да възпитат децата си добре, докато останалите родители смятат, че се справят с тази задача добре, а ако децата им имат проблем (например с наркотици или в училище), това не е под техен контрол. Отговорите на родители от различни националности и икономическо положение са много сходни, и все пак 87% от тях вярват в обратното, - че ценностите, на които те учат децата си са различни от тези, на които мнозинството останали родители учат своите. Може би поради тази причина все още съществува голяма опозиция срещу идеята за курсове по ''възпитание'' - заради непоколебимата вяра на хората в тяхната индивидуалност и нежеланието им да се видят в светлината на цялото общество (нещо характерно за модерните индустриализирани общества), дори и ако това би им било в помощ. Както при всяко друго изследване, и тук съществува статистическа вероятност резултатите да водят към изводи, които не отговарят напълно на реалната ситуация. Сигурно е обаче това, че качеството на възпитанието на младото поколение е от голяма важност за неговото собствено бъдеще. И колкото повече социалните науки напредват, толкова по-ясно става, че да си добър родител на социално човешко същество в днешното общество не е нещо вродено, и колкото по-скоро социолозите и психолозите успеят да докажат това на широката публика, толкова по-скоро родителите ще могат да получат достъпна информация и помощ при възпитанието на своите деца.