Психология на личността 2
2008 / 13 | Автор: | | Категория: | Рубрики:
Продължение от част 112. Диспозиционна теория на Гордън Уилард Олпорт:
Личността според него е организирано цяло, а не сбор от навици. Личността съществува сега, гледа към бъдещето, а не към миналото. Според Олпорт голяма роля в растежа на личността играе “Функционална анатомия на мотивите” – появата на нови мотивационни системи. В основата на теорията му са 2 идеи: че няма двама души, които да са еднакви, че човек е открита система, като казва личност, разбира какъв ще бъде този човек в бъдеще. Че хората имат сбор от диспозиции, с които реагират по определен начин в дадена ситуация. Идеята за трейтовете (TRAITES – черти), за него има друг смисъл – черта-мотив, трейтовете не са само черти, те са и мотиви, ако този е глупав, ще говори глупави неща. Трейтовете се онаследяват. Те са 2 типа: основни (стимулират поведението ни); инструментални (оформят поведението ни – вежливост, доброта). Чертите на личността обясняват стабилността на поведението на човека в различни ситуации. Разделят се на 3 нива – кардинални (когато някои треит стане водещ), централни и вторични.
13. Теория за самоактуализацията на Абрахам Маслоу: Той учи при двама от водещите гещалтпси-холози – Макс Вертхаймер и Курт Кофка. Той смята, че психологията не е отделила достатъчно внимание на силните страни на човека. Хората са добри по рождение и ако са станали невротични и нещастни – то средата ги е направила такива. Според него човек е способен на самоусъвършенстване. Той е евреин с нещастно детство – враждебна майка, баща алкохолик, който постоянно му повтарял, че е неспособен. Според Маслоу личността се стреми към самоактуализация. Маслоу не е съгласен с Дарвин, който приписва животински качества на човека и че агресията е основен инстинкт. Агресията служи на животното да се приспособи, по-важните инстинкти са тези за съхранение на рода и себеподобните да си помагат. Казва, че човек е длъжен да реализира това, което е в него, за да бъде щастлив. Маслоу казва, че душевните страдания на човека означават, че той притежава някакви възможности. Маслоу използва биографичния метод и отрича анкетите и интервътата.
14. Ролеви теории на личността
Дж. Х. Мийд и И. Гофман твърдят, че личността е играч на роля. Животът е сцена, театър, а хората – актьори. Животът се играе по сценарий и печели този, който най-добре си изиграе ролята. В противен случай следват наказания и санкции. Ролевите теории на Мийд са, че авторът на това как да играем своята роля е публиката, другите артисти. Най-известната му теория е за Аз-а. Според него Аз-ът е обект на съзнанието, а не система от процеси. По време на раждането не съществува Аз, за неговото развитие е важна социалната среда, където се осъществява общуването. И. Гофман смята, че хората не играят само роли, те са и с маски. Животът не е само цирк, той е и карнавал, маскарад. Животът е маскарад, защото все някога ще свърши. Всеки човек има много маски. Танцът на живота има една основна стъпка – чакането на опашка. Всеки един с маска чака подреден на опашката и се надява да стане първи и да получи нещо.
15. Психодрамата на Дж. Морено:
Известен е с 2 неща: психодрамата и социометрията (метод за изследване на междуличностните отношения). В основата на психодрамата стои Ролята. Човекът е в самата роля и отвъд нея. Морено открива, че е възможно с комбинация театър, роли да се осъществят психотерапевтични действия. В група се разиграват повторно невротичните комплекси. Всеки, който е в драмата, се нарича протагонист. Той твърди, че със своята психодрама получава емоционално облекчение и духовно пречистване, които отчасти решават психологическите проблеми, за разлика от Фройд и неговите разговори с клиента. За Морено ключът към реализма е действието. Правилата на психодрамата са: 1) действията не само се обсъждат, те се играят; 2) нещата стават тук и сега; 3) правото на субективност – както човек чувства нещата; 4) да поемем ролята на всички действащи лица; 5) правило за тълкуване; Техники на психодрамата: монолог, в огледало – да видим сами как изглеждаме, сънищата и др.
16. Транзактен анализ на Ерик Берн: Теорията му се нарича транзакционен анализ. Това е система за групова терапия. Взема името си от взаимодействията между хората в термините на три его-състояния: Детето (чувствата и желанията до 6-годишна възраст), Родителят (родителските ценности и правила) и Възрастният (подход към света, основан на предишен опит). Берн казва, че игрите, които играят хората, са няколко типа: виж колко са лоши другите; ела да ми помогнеш, а, не недей (не ти трябва помощ, а съчуствие); младите съвсем се забравиха; При транзактния анализ Берн стига до извода, че основните роли са дете, родител и възрастен и всички останали са техни производни. Човек се обръща към някоя от тези роли независимо от възраста му – например, възрастен може да играе роялта на дете. Когато се комбинират тези роли на дете, родител и възрастен се получават девет бинарни отношения. На базата на този анализ има психотерапевтична система. Има социална методика, чрез която се изучава как човек да се отнася с другите.
17. Екзистенциалната теория за личността: Тук важна идея е, че теб те има. Съществуват две основни теории – атеистична и религиозна. Важното е да те има. Този, който се мъчи най-много, значи съществува, той е щастливец. Според екзистенциалистите нежното безразлчие е ключът към щастието. Теорията на екзистенциализма е, че самото съществуване на човек трябва да го направи щастлив. Разпространена е екзистенциалната терапия, която се интересува от отношението на клиентите към екзистенциалните въпроси – защо сме на този свят и т.н., за екзистенциалистите ние сме свободни да правим от себе си каквото поискаме и да избираме какви да бъдем.
18. Разбиращата теория на Едуард Шпрангер: Тук психичното се развива от психичното. Всички причини са субективни за човека. Главната идея е: най-важното в личността е ценностната му система. Тя определя личността. Шпрангер говори за шест типа хора: 1) теоретична форма – човек, търсещ познание; 2) естетически тип – търси естетически стойности; 3) икономически тип, който търси полза, прагматик; 4) социален тип, който иска да намери себе си в другия; 5) политически тип – властен, да управлява себе си и другите, да доминира над останалите; 6) религиозен тип – ценностната му ориентация е да намира смисъла на живота.
19. Теория на личноста на Пиер Жане: Тук личността се разглежда като продукт на обществото. Близък по идеи е до Х. Съливан. Според Жане психичните процеси са явления, които подготвят действията ни, поведението ни. В основата на личността той поставя поведението. Поведението е нещо, което има вътрешно психично съдържание и не идва отвън. Мисленето, емоциите са подготовка на действието. Жане твърди, че психологията на човека трябва да се развива в сътрудничество с другите хора. Тук структурите на личността са следните: подготовка за действие; усилие; завършване на действието; Казва, че ценността на даден човек се измерва с неговата способност да изпълнява работа, изискваща усилие. Жане определя няколко равнища на поведението: лефлекторни актове – когато се опариш си дърпаш ръката; елементарни социални актове – подражание; елементарни интелектуални актове; манипулация; сакрално мислене; логическо мислене; Той твърди, че натрапчивите неврози са регресия на личността и човек не може да се саморегулира.
20. Теория на личността на Жозеф Нютен: Той е известен с концепцията за духовния човек. Тук доминира индивидът, той е интегрална система. Природата на човека се показва във взаимоотношенията му с другите хора. Личността е начин на функциониране с полюса Аз-Светът. Аз – съвкупност от всички психологически дейности; Светът-обект на всички дейности на човек; Светът е компонент на Аз-а, той е елемент на личността. Това, което е извън личността, е възприето и е вече вътре в нея. Всяка личност включва и света, девойката не е само дух и тяло, а всичко, до което е имала допир. Психическият живот има: психофизическо равнище; психосоциално равнище; психоекзистенциално равнище; В програмата на човека тези три равнища си взаимодействат. Нютен отделя два аспекта в структурата на личността – интимен и социален. Те могат и да не съвпадат. Личността има потребност от развитие и от удовлетворяване на биологичните нужди – хомеостазис (поддържане на тялото), от социален статус, от екзистенциална подкрепа.
21. Слоеста структура на личността: Слоестата структура е като глава лук. 1 слой – Аз-ядрото на структурата на личността, има интегративни функции. Създава много слино гравитационно поле и придържа останалите слоеве за себе си. Тя е източник на волята, достойнството на човек, идентичността. Трудно се достига до ядрото само чрез психоанализа. 2 слой – екзистенциални чувства – търсене на смисъла на живота. 3 слой – ценностните ориентации – психолог може да достигне до тях, тук може да се повлияе (културата, морала). 4 слой – характер – той е създаден от генетични фактори и усвоени неща, от които трудно се отучва. 5 слой – компетентността – умения, знания, навици, лесно достъпен за психолога слой. 6 слой – роли – с тях човек влиза в директно съприкосновение с живота. Има някои слоеве, които се създават сравнително по-рано (характера например). Наблюдават се напрежения вътре и м/у слоевете. Горните три слоя изразяват представата, която имаме за личността, а долните две и особено ядрото са по-трудно наблюдаеми.
22. Френската типология на личността: предлага четири типа на личността – мускулен, респираторен, дигестивен и церебрален. Вътрешните качества се проявяват и външно. Мускулен – набиват се на очи крайниците, мускулите, квадратно лице, добре очертан гръден кош, окосмено тяло. В психологческо отношение са демонстративни, властни, играчи, авантюристи, характерна е бруталност. Нисък процент на интелигентност. Респираторен – на първо място е гръдния кош. Скъсена горна част на тялото, широки рамене, ромбоидно лице, широк нос, те са скромни, с малко илюзии, знаят си мястото, активни, имат воля, амбиции и изисквания към другите. Дигестивен – откроява се коремът, къс и дебел врат, ниско чело, по-тесни рамене, с флегматичен темперамент, спокоен, с вкус към живота, обича удоволствията, не висок процент на инелигентност, отзивчиви хора. Церебрален тип – доминира главата, с изпъкнало чело, не е едър, склонност към творчество, вглъбеност, емоционално устойчив, висока интелигентност, податлив на страдание. Повечето болни в психиатриите са с този тип личност. Френската типология е изградена на базата на богат опит.
Следва продължение...
*Любопитни философски есета, интересни социални теми с философски подтекст, разработки по философия или просто интересни факти, свързани с философията можете да пращате на elza.todorova@gmail.com. Те могат да намерят място тук, подписани с Вашето име.
« Обратно към блога
0 comments:
Публикуване на коментар