Психология на личността

Психология на личността 1

2008 /  |  Автор: |   | Категория: | Рубрики: 

Предоставено от Владислав Величков

1. Психологията на личността се интересува от природата на човека. 

       На света няма еднакви хора, но има такива които са обединени в социални групи. Науката съществува от създаването на 1-та психол. школа през 1879 г. от Вунд в Лайпциг. Целта на психологията на личността е да обясни човешката психика, защо човек се държи така а не иначе. Предметът е психиката на отделната личност. Човешката психика не е само индивидуална, човек не е личност, ако няма връзки с други хора. Обектът е отделният човек, а предметът – неговата психика. Принципи – обективност, детерминираност, системност. Методите са: анкети, анамнеза (предисторията, спомени), наблюдения (самонаблюдение, анонимно, явно, тайно), интервюта (стандартни, полусвободни, свободни), контент анализ (събиране на данни), тестове, анализ на физиологичните реакции. Психологията на личността е база за развитието на много социални науки. 

2. Проблемът за личността 

       Идеографският подход счита личността за уникална структура. Според него личности са само някои хора (по-качествените). При номотетизма всички хора са с достойнство. Формирането на личността е масовиден процес. Те са егалитаристи – всички хора са социално равни. Индивидът е единичен носител на качества, а индивидуалността показва съвкупността от свойства на индивида, които го правят уникален. Според Ейбрахам Маслоу личността се вижда при самоизявата, тя обединява всички характеристики на човека. Личността е образ, маска, лице, социален образ на индивида. За някои хора личността е най-забележимото, най-яркото в индивида. 

3. Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд 

        Основни въпроси на тази теория: каква е структурата на личността? Психичното здраве. Въпросът за психотерапията. Накъде отива развитието на личността? и т.н. 

       Структурния модел на личността е че чов.психика има 3 равнища-съзнание, предсъзнание и безсъзнателно. Човешката психика има 3 компонента – То, Аз и Свръх Аз. 

       „То”-е на безсъзнателно ниво, например инстинкт към смъртта, Едиповия комплекс. Според Фройд инстинктите са движеща сила, те биват 2 вида: инстинкт кум живота и инстинкт към смъртта. Тези инстинкти раждат тревожността на човека. Тревогата е реалистична, невротична и морална (угризения на съвестта). 

       Психоаналитичната терапия е разговор за тези безсъзнателни инстинкти. За да извлече от спомените тези насила натикани факти, които са се случили с човека, психоаналитика интерпретира съпротивата. Психотерапията се съчетава и с употреба на некои медикаменти. В съвремието психоанализата се използва в по-малко, но по-интензивни сеанси, за групова или семейна терапия. 

4. Теория за личността на Юнг – нарича се Аналитична психология. Според него човешката психика има 2 пласта, но той казва, че несъзнателното е по-старо и идва от минали поколения. Юнг въвежда Колективното несъзнавано. Функциите на съзнанието са мислене, чувства, интуиция и възприятие. Мисленето и чувствата са рационални функции, а възприятието и интуицията са ирационални. В мисленето има логика, в интуитивното има интуитивни чувства. М/у чувствата и мисленето са сетивата, най-отгоре е опита. Подсъзнанието е вечно несъзнавано, то не може да се изследва. Обвивката на подвъзнанието са инвазиите. Инвазиите, емоциите са колективно несъзнавано. Спомените и изтласкванията са лично несъзнавано. Спомените са най-близо до съзнанието. Колективното несъзнавано се състои от архетипи (първичен образ). Те са собствен образ на инстинктите (например момичето има архетипа на майкта). Архетипите са вродени. Най-известните архетипи са анимус (мъжкото) и анима (женското). Символи на анимата са гора, вода, котка, баба, майка и др. 

Симптоми и комплекси – симптомите показват, че нещо в устрйството на психиката на човек не е наред. Синдромът е съвкупност от симптоми. Комплексът – това са откъснати душевни части от личността. Те функционират автономно (комплекс за малоценност, нарцисизъм). Те могат да подтикнат или спрат постъпките на човек. Критерият за здрав човек според Юнг е творческата изява. 

5. Индивидуалната психология на Алфред Адлер: 

        Индивидуалната психология подчертава уникалността на всеки индивид. Според Адлер структурата на личността е неделеми, единна. Когато стремежът за превъзходство не бъде осъществен, се поражда чувство за малоценност. Тези комплекси се пораждат особено в детството. Тогава възникват компенсациите. Те са адекватни – неадекватни. Адлер говори за социално чувство, търси социалното у човека, разработва идеята за разбирането на клиента. 

Тезиси на Индивидуалната психология: 

        Човек е единно, неделимо цяло. Човешкият живот е постоянен стремеж към съвършенство. Индивидът е архитект на живота си. Стилът на живота на човека се създава благодарение на творческата сила на индивида. Според Адлер невротиците са неактивни, егоцентрични хора, поради задръжка на социални интереси. Човек има 3 осн. задачи: работа, близост и любов. Целта на психотерапията на Адлер е човек да разкрие грешките си и да е наясно със себе си. Според него можем да помогнем чрез засилване на социалните интереси, колкото по-изразени са те, толкова по-стабилно е психическото ни здраве. 

6. Теория на Карен Хорни. 

       Карен Хорни дефинира базалната тревога-това е вродено чувство за тревожност. Вижда я в основата на личността и всичко, което човек прави, е да компенсира чувството за безпокойство. Според нея човек се управлява от стремеж да удовлетвори желанията си и от стремеж към безопасност. Типовете поведение са: стратегия на поведение – стремеж към любов, стратегия за изолиране от другия, стремеж към власт, покорност. Невротичните потребности са: от любов и одобрение, от власт, от независимост, от честолюбие, от безупречност и др. Тези потребности са присъщи за всички хора. Карен Хорни обединява тези невротични потребности в 3 типа личности – отстъпчив, обособяващ се и враждебен тип. Невротиците, реагирайки на различни ситуации, се опират само на една от тези потребности, докато психически здравият човек може да заменя една с друга потребност. 

7. Теория за личността на Хари Съливан 

        Личността според Съливан е устойчив модел на междуличностни отношения,които се повтарят. Човек се ражда с потребност от общуване. Първият социален контакт на детето е усмивката. Съливан пръв въвежда понятието “Аз-системата”. Счита, че човек е в непрестанна борба в търсенето и намирането на средства за удовлетворяването на желянията. Противоречието “Аз и светът” според Съливан – това е дилемата. Така се проявява агресията спрямо света и другите. Светът създава безпокойство. Докато при Фройд агресията е вътрешно нещо, при Съливан тя е реакция. Съливан отрича индиви-дуалността, счита, че човек има в себе си толкова личности в колкото между-личностни ситуации попада. 

8. Теория за отчуждението на Ерих Фром: за Ерих Фром отчуждаването е едно от най-характерните явления у човека. Урбанизацията, цивилизацията отчуждават. Колкото си по-близо до свободата, толкова по-малко си свободен. Според Фром отчуждението е основното в отношенията м/у хората. Той предлага способ за борба с отчуждението: Това може да стане чрез добронамереност, хуманност и то може да прерастне в конформизъм (съглашателство, пасивни приемане на мнението на другите). Механизми на бягство от свободата: авторитаризъм (съединение с някой друг за сила), деструкция (унищожаваш или покоряваш другия), конфортност (да се приспособиш). Екзистенциалните потребности на човека са: от установяване на връзки, от преодоляване (да си активен спрямо живота си), от идентичност (Аз-това съм аз),от корени, от система възгледи и преданост. 

9. Епигенетичната теория на Ерик Ериксън: Ериксън счита, че човешката личност се развива с епигенеза, а не с онтогенеза. Когато човек се развива, се появява нещо ново, което го е нямало досега. Ериксън е представител на психоанализата, той е Его-психолог. Лекува младежи с емоционални проблеми. Централно място в неговата теория заема понятието криза на личността като продукт на социалната среда. Твърди, че личността зависи от измененията в социалната среда. Той говори за стадии на развитието, защото човек не е нещо постоянно, а се развива и променя. Ериксън описва 8 етапа от жизнения цикъл на човека: 1) орално-сензорен; 2) мускулно-анален; 3) моторно-генитален; 4) латентен; 5) пубертет/юношество; 6) ранна зряла възраст; 7) зряла възраст; 8) зрялост/трета възраст; 

        Всеки етап си има психо-социална криза на идентичността със резултат спомагащ развитието. 

10. Теория на фрустрацията. 

        Според тази теория движеща сила на човека е фрустрацията. Така цял живот преодоляваме някакви препятствия – физически, психически, морални. Целият живот е придружен от фрустрация, която може да се превърне в агресия, гняв, а най-често води до депресия. Защитни механизми от фрустрацията: отричане от реалността (това не може да се случи намен); фантазията (удовлетворяване на несбъднати желания); репресия (недопускане на лоши мисли в съзнанието); регресия (инфантилизация) проекция; заместване; търсене на съчуствие; емоционална изолация; разрядка (за снижаване на напрежението се правят радостни жестове); Фрустрация – отсъствие на удовлетвореност на желание; състояние, в което попада човек след като не успее; 

11. Теория за личността на Карл Роджърс: Нарича се Феноменологична. Тук идеите са, че поведението на човек може да се разбере само от неговото познание за света. Интерсува се от поведението на човека. Важни са неговите становища,разбирания. Тук центърът на света е самата личност, извън нея светът не съществува. Хората могат сами да определят своята съдба, стремят се към съвършенство. Той счита, че хората са добри и че човек се ражда добър, ако стане лош, то той не е виновен за това. Карл Роджърс е известен със своята Клиентоцентрирана терапия, при която клиентът е най-важното нещо. 

        Самооценката на човек е много важна за него. Във взаимоотношенията си с другите хора, човек си дава представа какво всъщност е той. Общуването ни с хората дава информация за това, какви сме ние самите. Човек застава пред дилемата да приеме ли мнението на другите или не. Роджърс говори за елемента на претегляне: при демокрацията – какво аз мисля за другите, а при посткомунистическото общество – какво другите мислят за мен. Също така Роджърс говори и за положителната оценка на обществото за даден човек и за способностите на човек да развие своите възможности. 

Следва продължение...

*Любопитни философски есета, интересни социални теми с философски подтекст, разработки по философия или просто интересни факти, свързани с философията можете да пращате на elza.todorova@gmail.com. Те могат да намерят място тук, подписани с Вашето име. 

« Обратно към блога