Психология на личността (трета част)

Психология на личността 3

2008 / 13  |  Автор:   |   | Категория:   | Рубрики: 

продължение от част 2

23. Италианската типология на личността: Доайенът в италианската антропология Чезаре Ламброзо предлага два типа личности: торс-А, крайници-В, когато А=В – човек е нормален, когато А>В – набити хора, когато А<В – човек с дълги крайници. НАБИТИ ХОРА – широко тяло, масивен корем, по-значително тегло, обилен слой мазнина, имат силна воля, енергични са, предразположени към инсулти, артрит, стомашни болести, най-вероятна психоза е манийно-депресивната. ЧОВЕК С ДЪЛГИ КРАЙНИЦИ – източен човек, гръден кош е удължен, плосък корем, дълги крайници, слаб врат, не са издръжливи, бързо се изморяват, бърз пулс, студени крайници, ниско кръвно налягане, лесно се депресират, склонност към затваряне в себе си, доминира интелектуалната дейност. Най-вероятната психоза е шизофренията.  24. Типология на личността на Ернст Кречмер: Съдържа три типа личности-астеничен, пикничен и атлетичен. Атлетичният – високи хора, мускулести, овално лице, дълъг врат, стройно тяло, типичен здравеняк, развита мускулатура. Астеничен тип – развит на дължина, пъргав, по-слаб, по-висок, интровертен, затворен, скрит, не показва чувствата си, идеалист, саркастичен, студен, има страхове, злопаметен, отмъстителен, бързо се изморява, упорит, предразположен към комплекси, песимист. Пикничен тип – развит на ширина, среден на ръст, по-дебел, тромав, екстровертен, открит, общителен, естествен, спонтанен, веселяк, обича живота, избухлив, но не злопаметен, реалист, оптимист, работоспособен, разхвърлян, по-малко психични проблеми. 

25. Типология на личността на Карл Густав Юнг: Неговата типология е психологическа. Възприятия-мислене-интуиция-чувства; интроверти-екстраверти; когато се комбинират, се получават осем типа личности: Мисловен интроверт – вглежда се в себе си, влияе се от абстрактни идеи, обичат да тероризират, запленени от някоя идея не мислят за последиците. Мисловен екстраверт – обърнат към външният свят, предпочита фактите пред теориите, имат чувство за справедливост, моралист. Емоционален интроверт – трудно се разбират чувствата му, маска на безразличие, постъпките му са резултат от скрити емоции, въпреки че в него кипят страсти. Емоционален екстраверт – много общителен, обърнат към външния свят, доминират чувствата, преценява нещата според чувствата си. Сетивен интроверт – реакциите му са приспособени към неговия Аз. Постъпките му са продиктувани от Его-то му. Субективни хора. Сетивен екстраверт – имат чувство за реалност и обективност, виждат само фактите, трупат опит, щастливи са, не се задълбочават. Интуитивен интроверт – потънал е в дълбоки мечти, мистик, смята се за непризнат гений, с богато въображение, пророк. Интуитивен екстраверт – чувства интуитивно, правят всичко необходимо за да успеят, добре преценяват, претеглят нещата, в тази категория са жените, тези хора са добри политици и бизнесмени. 

26. Класификация на личността на Уилям Шелдън: На базата на много изследвания се констатират три типа: Висцеротоничен, соматотоничен и Церебротоничен. Висцеротоничен тип – обича веселието, благополучието, те са главните неща в живота му, обича удобствата, храненето, търси компания, ярки чувства, любезен, има нужда от обич, одобрение, учтив, толерантен, психически страдания в областта на маниите, не понася болка, обича семейството и децата. При изпадане в беда търси приятелите си. Алкохолът го прави весел и общителен. Няма чувство за мярка, има дълбок сън. Соматотоничен тип – превъзходство на мускулната дейност, сигурност в поведението и движенията, бързи и енергични реакции, обича физическото натоварване, борбеност, воля, търси съревнование, не понася поражения, иска победи, психически страдания – фобии, помпозен, неделикатни маниери. Има нормален сън, понася болка, при изпадане в беда започва да действа, алкохолът го прави агресивен. Церебротоничен тип – будна мисловна дейност, дълбок и тревожен ум, резервиран в поведението си. Има неадекватни реакции, не прави това, което трябва, обича усамотението. Прикрити чувства, стеснителен, иска да е самотен, да се занимава с някакви идеи, страда от агорафобия, сдържан, с непредвидими реакции, чувствителен към болка, има смущения в съня, наивен, инфантилен, обича зрялата възраст. При изпадане в беда се усамотява и страда. Алкохолът води до депресия. 

27. Типология на личността на Майерс-Бригс: Тези двамата считат, че освен осемте типа на Юнг, хората се делят и на още две групи – приемащ и решаващ. 1) ИСМР – сериозен, подреден, практичен, организиран, поема отговорност. 2) ИСЧР – тих, спокоен, приятелски настроен, точен, съзнателен, загрижен за другите. 3) ИСМП – хладен наблюдател, тих, безпристрастен, не се напряга много. 4) ИСЧП – спокойни, чувствителни, скромни, не налага възгледите си, не се стремят към лидерство, избягват неразбирателство. 5) ЕСМП – трезво мислещ, който приема всичко, непукист, обича реалните вещи. Справя се добре с точните науки. 6) ЕСЧП – приятелски настроен, харесва забавленията, обича културата и спорта. 7) ЕСМР – прагматик, реалист, здравомислещ, добър организатор. 8) ЕСЧР – сърдечен, активен, разговорчив, постоянно са заети да правят нещо за другите. Не се интересуват от точни науки, а от неща, които влияят директно върху живота. 9) ИИЧР – постоянство, упори-тост, всеотдайни, стремеж да се свърши, което трябва. 10) ИИМР – с оригинално мислене, скептици, критици, не правят компромиси. 11) ИИЧП – ентусиазирани хора, имат идеи, но не ги споделят. Имат собствени виждания за нещата, приятелски настроени, чувствителни и общителни. 12) ИИМП – резервиран, отегчава се от празненства, има ясно очертани интереси, интересуват го идеите. 13) ЕИЧП – ентусиасти, с висок дух, бързо взима решения, изобретателни, готови да помагат, манипулатор и импровизатор. 14) ЕИМП – добри в много области, стимулират другите, говорят добре, измислят нови идеи, винаги са нащрек. 15) ЕИЧР – отворен за околните, отговорен, интересува се какво мислят другите за него, общителен, прави компромиси. 16) ЕИМР – сърдечен, искрен, лидер, добър във всичко, което изисква интелект, добре информиран, доверчив, много приятен и наивен. 

28. Сензоперцептивни качества: В сферата на възприятията е важно как човек възприема останалите хора и събитията. ПАМЕТ – мислене, усещане, възприятия, представи. Обонянието е много важно в психологическо отношение. То е свързано с репродуктивните функции. Мирисът е единствен, който може да направи чудеса (например, мирис на цвете, на бащината къща, по този начин се събуждат забравени чувства). Съществува такава терапия. Наблюдателността е преднамерено качество, вижда, улавя и разбира повече наблюдателният човек. Съществуват индивидуални различия: аналитичен тип – който вижда детайлите; синтетичен тип – интересува се от общото, не от детайли, аналитико-синтетичен тип – такъв е психологът; емоционален тип – доминират емоциите; индиферентен тип – трудно му правят впечатление нещата. Деформации в сензопер-цепцията: ейдетизъм – много ярки представи; парейдолии – представяне на образи с лекота; агнозии – дефект в познавателната дейност; илюзии – да виждаш нещо по различен начин; халюцинации – когато човек има вътрешна убеденост за актуално възприятие и няма външен обект. Дежавю –синдром на вече видяното. 

29. Мнестични качества: Паметта – това са три процеса: запомняне, съхраняване и възпроизвеждане. Дефекти в паметта: амнезия (забравяне) – бива три вида – ретроградна (не си спомням неща, които са били преди събитието); конградна – не си спомням какво е станало по време на събитието, но помня преди и след; антероградна – не си спомням неща, които се случват след събитието. Хипомнезия – не мога да помня. Хипермнезия – много помня; биват – нормална (страхотна памет и преходна – от 5 до 7-годишна възраст) и патологични (при травма, олигофрения, при дебилите, при мании, наркоза, хипноза). илюзии на паметта (аломнезии). 

30. Мисловни качества: Мисленето е процес, който търси връзката между нещата – процеси, явления, предмети. Някои хора имат хуманитарно мислене, други по-точно, конкретно,трети – икономично, логично. Мисленето се разделя на практическо и абстракктно. Многоаспектното мислене е, което разглежда ситуацията от различни ъгли. Много важна наука за мисленето е логиката. Формите на мислене са: понятия, съждения, умозаключения. Продуктивност на мисленето: шест основни качества гъвкавост, критичност, дълбочина, широтатворчественост, бързина; критичност + гъвкавост + творчественост = инициативност; инициативност + бързина = съобразителност. Творчеството е най-човешкото качество, няма го при животните. Мисловният процес може да се атакува чрез мисловна мозъчна атака. Деформации в мисленето: в протичането; във формата; инкохерентно мислене; халтавост; формиране на трайни патологични идеи (не отговарят на действителността); свръхценни идеи; обцесии (обсебване, натрапчивост, суеверия), налудности – тук болният се бори за осъществяването им. Нещата са без перспектива. Деформации на интелекта – амнезии, агнозии, аменции, деменции (отсъствие на разум). 

31. Волеви качества: Воля – способността на човек съзнателно да контролира и управлява дейността си, преодолявайки вътрешни и външни трудности. Етапите на волевото действие са: осъзнаване на целта и стремеж за постигането й; осъзнаване на възможностите за постигане на целта; поява на ‘за’ и ‘против’ мотиви; борба на мотиви – кой мотив ще надделее; приемане на решение; осъществяване на решението; Волеви качества: силна воля, настойчивост, упорство, решителност, нерешителност, слаба воля. Деформации на волята: количествени деформации (абулия – отпадане на волевите импулси, хипербулия - прекалена волевитост), качествени (импулсивни действия-пориви) волева амбитендност – липса на ‘за’ и ‘против’ мотиви. негати-визъм, абсолютна подчиняемост. 

32. Емоции и чувства на личността: Емоциите и чувствата са преживявания. Те изразяват отношенията ни към нещата. Чувствата са по-висши емоции. Те не само отразяват но и регулират отношенията ни със средата. Емоциите и чувствата се проявяват соматично и материално – капките пот, червени петна. Връзката винаги съществува – проявява се в тон, мимики, пулса, кръвното налягане, дишането се променя. Преживяванията биват: кратки и дълги, те от своя страна биват слаби, умерени, силни. Кратките са емициите, афектите, дългите са настроени, чувства, страст. Емоциите и чувствата са: стенични-страх, паника, положителни емоции; астенични – вцепеняването ни от страх-загубваш ума и дума; Чувствата се делят на: морални; познавателни; естетични; религиозни; В сферата на чувствата, качествата на личността са възбудимост и устойчивост. Съществуват както студени, така и много емоционални хора. Деформации в сферата на преживяното: хипертимия – бурни преживявания; дистимия – мрачност; еуфория – емоционална приповдигнатост; емоционална амбивалентност – когато личността изпитва противоположни емоции – плаче и се смее; паратимия – когато е налице неадекватна реакция; апатия – липса на емоции; патологичен ефект – като епилептичен припадък; обнубилация-причернява ми пред очите; 

33. Психични състояния на личността: Психичкно състояние – сложно, многообразно, устойчиво, променящо се явление, което влияе на жиснеспособността в дадена ситуация. Тъй като ситуациите, в които попадаме са много и психически състояния са многобройни. Те са бинарни – бодрост –угнетеност; любопитство – незаинересованост. Класифицират се на три групи: 1) според преобладаващия психичен процес – познавателни (съмнение, сигурност) – емоционални (радост, мъка, обида). 2) според дейността, в която се проявява личността – трудови, учебни (бодрост, вялост, мотивация) 3) според влиянието върху поведението на човека – подкрепящи и пречещи (стреса). 

Следва продължение....

*Любопитни философски есета, интересни социални теми с философски подтекст, разработки по философия или просто интересни факти, свързани с философията можете да пращате на elza.todorova@gmail.com. Те могат да намерят място тук, подписани с Вашето име. 

Психология на личността 4

34. Настроението на личността: Настроението е съвкупност от психологични състояния с доминация на някои от тях. Настроението на личноста е полярно (радостно-тъжно), изменчиво, относително устойчиво, има външно изразяване, заразява, управляемо. В управлението на настроението има две фази: Анализ на психичното състояние на човек – изясняване на настроенията на човека в общи линии (по вида му, с въпроса „как си?”; разкриване на доминиращото състояние; намиране на причината за доминиращото състояние („кой те обиди?”;”какво стана?”), ако не сме наясно с причината за това настроение, можем да експериментираме. Променяне на на-строението: да се опиташ да отсраниш отрицателните причини или да ги омаловажиш. Техники: приятна вест, поощряване, компания с весели хора, коментираме проблемите на човека, занимания с музика, изкуство. 

35. Внимание и внимателност на личността: Вниманието се отличава от всички руги психични процеси, не може да съществува самостоятелно, съпътства другите процеси. То е организация на другите психически процеси. Чрез него самите психологични процеси стават по-качествени. Видове внимание: 1) според това дали влагаме усилия – волево, неволево, следволево; неволево-зависи от опита на човека, без влагане на усилия, развива се в онтогенезата. Волево – при него има усилия; следволево – към неща, които са много значими за човека; Човек е с ангажирано внимание. Фобиите и маниите усилват вниманието. 2) според профила – външно (не е в самоя човек) и въ-трешно (насочено в самоя човек). Качества на вниманието: концен-трация, фиксираност, устойчивост, разпределеност, превключваемост. Съществуват тестове за внимателност. За психолога е важно да бъде внимателен в отношенията си с другите хора, да разговаря в желанието си да разбере какъв е човека срещу него, да избягва ущърб и вреда. Вниманието на психолога се насочва към жестовете, речта, модулацията на очите. Формиране и поддържане на внимание: предявяване на изисквания, настояване от страна на родител или учител. Вниманието се изгражда. Най-силните неща се казват тихо, защото се очаква и ответната реакция да е същата. чрез дисциплина, увличането с интересна тема, изисквания, ползване на емоциите; 

36. Опитът на личността. Знания на личността: Опитът е изключително важен за човека, той се състои от четири части – знания, умения, навици и привички. Знанията имат малко общо с интелекта. Те са система понятия за нещата, усвоени чрез мислене, запомняне, практическа дейност. При увеличаването на знанията ни, разбираме колко малко знаем. Знанията биват: повърхностни, системни, несистемни дълбоки, стабилни, шаблонни, обширни; Знанията на психолога са системни общо и в психологическата сфера, широки и гъвкави, теоретически и практически. 

37. Навици, умения, привички: Навикът в способност в процеса на една дейност да изпълняваме автоматизирано съставящите я действия. Навиците се създават чрез упражнения (например, писането, шофирането). Навикът се усвоява чрез запомняне на опредеделена дейност, многократното й повтаряне. Етапи за формиране на навика: осмисляне на навика; съзнателно, но неумело действие; автоматизация; висока автоматизация; спадане на автоматизацията; вторична автоматизация; Навиците са полезни и вредни. Причините за деавтоматизация на навика са: досада, скука, умора. Умението е способност на човек да изпълнява дейност в нови условия (да се справиш с нещо, което досега не си правил). Те също се развиват у човека, той сам си ги изгражда. Умението изисква знания, самоконтрол, мислене. Етапи на умението: липса, недостатъчност, отделни умения, високоразвити и виртуозност. Привичките са действия, на които изпълнението е станало потребност. Биват вредни (да си циничен) и полезни (да си вежлив). Има създадени и стихийно възникнали привички. 

38. Дейност на личността: Дейността е активно взаимодействие на личността със средата, в която се постига поставена цел. В дейността се влага енергия – мисловна или физическа. Видове: общуване, игра, учене, труд. В дейността се вижда опита на човека. Структура на дейността – състои се от действия, а те се състоят от движения. Движението е най-елементарното действие. Видове действия – еднократни, многократни (навици, привички) емоционални (импулси), мисловни, мнестични, психомоторни, волеви (постъпки). Работоспособността е количеството действия, извършени за единица време. Трудоспособността е правно понятие, човек трябва да бъде над 18-годишна възраст и да не е инвалид. 

39. Способности на личността: Способностите са съвкупност от свойства на личноста, които определят успешността на обучението, осъществяването и усъвършенстването на дадена дейност. Видове: реални (тук и сега потенциални (в бъдеще); мними (имитирани); елементарни (един психичен процес); сложни – повече психични процеси – памет,реч) Елементарните и сложните се делят на частни и всеобщи. Способности са дарбите, защото дарбата акцентува, че е дадена от Бог. Заложбите – могат да се развият, надареност, наклонности – дърпа те нещо натам, талант – нещо много скъпо, това са способности, които се проявяват в творчество. Гений – имаш го по рождение, това е висша форма на талант. 28% гениите са психопати. Формирането на способности става чрез упражнения, увереност и самостоятелност. 

40. Съобразителност, самостоятелност и активност на личността:инициативност + бързина + съобразителност. Съобразителността е бързо и правилно съчетаване на образите, обстоятелствата, проблемите, причините за постигане на цел. Това е възможно на базата на опит, мислене, логика. Методите на съобразителността са: метод на ситуациите; метод на инверсиите; метод на аналогиите; Самостоятелност – тя е в основата на успеха. Ражда активност и инициативност. Тя е способност за систематизиране, контролиране и планиране на своята дейност без чужда помощ. Тя изисква последовател-ност, дисциплинираност, увереност. Предполага новаторство и творчество. Активност – енергията насочена за реализациите на целите и плановете на личността. Тя може да стимулира с материални и морални стимули и чрез мотиви. 

41. Самомотивиране. Душевно равновесие: Самомотивиране – мотивите се определят с потребностите на човек, интересите също са свързани с мотивите на човека. Нужди – потребности – интереси – мотив. Интересите се появяват и без нужди. Човек най-вече се сравнява с друг човек, тогава мотивираността се засилва. Душевно равновесие: симптоми за нарушено душевно равновесие –съмнение за неуспех, състояние на лошо настроение, слабост на мотивите, черен хумор, оправдания, черни романи, подценване и надценяване, безпричинен смях, агресивността спрямо другите. Поддържането на душевното равновесие става най-добре в семейството по линията дете-баща-дядо. Когато има подобрение в работата, в начина на живот, освободи се от ненужните хора, създаване на навици за здравословен живот-фитнес, непиене, не-пушене. Търсене на съвет, на контакт с шефа, хоби, интереси и т.н. 

42. Темперамент на личността: Холерик - обидчив, неспокоен, агресивен, активен, импулсувен, силен. Сангвиник – достъпен, безгрижен, оптимистичен, силен; Флегматик – пълна противоположност на холерика – вглъбен, пасивен, насочен, спокоен, бавен, силен, старателен. Меланхолик-тревожен, песимистичен, необщителен, тъжен. Няма лош темперамент. Стил на работа: сангвиника не става за еднообразна работа, не търпи намеси. Флегматика е педантичен, работи с бавен темп; холерика – работа,която изисква жар, напрегнатост и после спокойствие, цикличност. Меланхолик – не става за бързи работи, трябва му успех. 

43. Характер на човека: характерът е интегрално качество, съвкупност от черти. Той е скелет на личноста. Съдбата на човека зависи от характера. Формиране: психични процеси -> психични състояния -> свойства на личността -> черти на характера -> характер. 1) Екстравертен характер – тук доминират следните черти – любопитен, изпълнителен, лекомислен, обича слухове, лесно се влияе от другите; 2) Интровертен – сдържан, хладен, затворен, не го интересуват другите. 3) Хипертимен – склонност към промени, мнителен, енергичен, несериозен, лекомислен .4) Дистимен – мрачен, пасивен, необщителен, добросъвестен; 5) Циклотимен (на цикли) – рязко променят характера си; 6) Емотивен – хора, които се засягат лесно, раними, чувствителни; те са единствени, които се радват на успехите на другите; 7) Педант – задълбочава се в подробности, формалист, мрази промените; 8) Екзалтиран – ярки чувства, лесно изпада в паника, чувствителен към неуспехи; 9) Мнителен – обидчив чо-век, отмъстителен, самонадеян, самостоятелен, подозрителен. 10) Демонстративен – жаден за внимание, властен, позьор, неискрен, непредвидим;

 *Любопитни философски есета, интересни социални теми с философски подтекст, разработки по философия или просто интересни факти, свързани с философията можете да пращате на elza.todorova@gmail.com. Те могат да намерят място тук, подписани с Вашето име. 

« Обратно към блога