Приоритет ли е семейството ни?

Приоритет ли е семейството ни?

Във вихъра на ежедневните ни задължения става толкова лесно да забравим най-важното за нас - семейството ни. Понякога работим прекалено дълго, срещаме се с хора, които ни губят времето, откликваме на ситуации, които смятаме за спешни, а забравяме най-близките си хора.

Понякога приемаме семейството си за даденост и забравяме да инвестираме време и любов в него. Когато се намираме в трудни ситуации, ние оценяваме по един естествен начин кое е най-ценно и важно за нас - семейството, близките и приятелите ни.

Стоян Георгиев споделя в статията си, "Приоритет ли е наистина семейството ти?", колко е важно да поставим семейството си като приоритет. Но по думите му, "Написах материали по темата. Говорех за подреждането на приоритетите на семинари. И си мислех, че живея това, което говоря."

Ето и свидетелството му:

Когато си бях в къщи, може да се каже, че прекарвах време с жена ми и с децата, но умът ми като че ли се намираше на друго място. Из мислите ми кръжаха неразрешени ситуации, проблеми и трудни решения, които трябваше да взема. Съпругата ми, обикновено, знаеше как да ме изкара от това вцепенение с простия въпрос: "Тук ли си?"

Толкова много от нас губим времето и енергията си в безпокойство за неща, които са временни или просто маловажни и забравяме да се съсредоточим върху стойностите. Докато стоях в болницата и очаквах раждането на третото ни дете, всичко сякаш избледня - единственото, което ме вълнуваше, бяха съпругата и децата ми. В този миг нищо друго нямаше значение за мен - нито житейските ми цели, нито кариерата ми, нищо...

Когато се намираме в подобни ситуации, ние оценяваме по един естествен начин кое е най-ценно и важно за нас - семейството, близките и приятелите ни. Изгубили се във вихъра на ежедневните ни задължения, изведнъж става толкова лесно да изтървем тази динамика. Ние избираме да работим прекалено дълго, предпочитаме да се срещаме с хора, които ни губят времето, определяме да откликваме на ситуации и нужди, които смятаме за спешни, а забравяме най-близките си хора.

Не можеш да кажеш, че твоето семейство е приоритет, ако не си ЕМОЦИОНАЛНО въвлечен в него. Ти можеш да твърдиш това, но все пак е допустимо да ти липсва емоционалната ангажираност, емпатията и реалната въвлеченост. Ако поставяш себе си в тази категория хора, следващите няколко съвета ще ти помогнат да се въвлечеш по-дълбоко в живота на твоите най-близки:

- Когато общуваш със своя партньор, опитай се да вникваш в неговите/нейните думи. Слушай! Повтори това, което е казал, за да проявиш реална емпатия и ангажираност;

- Научи се да се концентрираш върху разговорите със съпруга/съпругата и децата си. Отхвърляй всяка мисъл, която те разфокусира;

- Когато се прибереш в къщи при семейството си, изключи всички телефони и ги остави на секретар. Най-важните за теб хора са онези, с които общуваш най-много;

- Ако работиш по проекти, които изискват твоята постоянна въвлеченост, отвори си алтернативен email-акаунт и го сподели само с хората, с които работиш по проекта. Изолирай се от индивиди, които ти губят времето и насочи тези часове към семейството си;

- Когато прекарваш време с децата, не си чети вестника, не гледай телевизия, не стой пред компютъра и не говори по телефона. Въвлечи се заедно с тях в нещата, които вършат. Гледай ги в очите докато общувате. Нека да усещат твоята реална загриженост.

Когато вземеш решение да се въвлечеш не само физически, но и емоционално в живота на твоето семейство, ще преживееш ново ниво на радост и удовлетворение!

	Хомосексуализма се лекува: Терапевт лекува хиляди обратни
	Муун Сан Мьон: Най-противоречивия Миротворец на 20 век
	Интернет е повод за 40% от разпадналите се бракове в Германия
	Забранена любов: Преход към Истинска любов