Как децата научават 'Емпатия'
Насърчаване на съпричастност и грижа за другите
2013 | Автор: Juliuts | Семейна терапия | Семейство | Възпитание |
Как детето развива Емпатия: Насърчаване на съпричастност и грижа за другите, семейна терапия, психология на детс
Как децата развиват способността да изпитват емпатия? Способността да изпитваме съпричастност към радостите и тъгата на другите е изключително важна за човешкото развитие. Тя се развива в ранното детсво и се предава от родителите. Усмивките и споделените емоционални моменти научават децата как те самите да реагират.
Емпатията е емоционална реакция към чувствата на другите, която обикновено се развива в първите 6 години от живота на детето. Тя определят степента, в която като порастнат децата ще са способни да видят гледната точка или перспектива на някой друг.
Да си мил и внимателен е част от генетичното кодиране на вашето дете, но ако тези способности не се подхранват, те ще изчезнат ... Факт е, че деца отгледани от животни до 7 годишна възраст вече са неспособни да развият емпатия. При тях емоциите са блокирани на животинско ниво, колкото и усилия специалистите да са положагали те не са успяли да ги научат да изпитват съпричастност.
Когато децата са лоши, егоистични и дори жестоки в по-голямата част можем да проследим причините за това "неестествено" поведение обратно до техния дом. Емоционалната атмосфера в дома е средата в която детето израства и то несъзнателно я попива. Домът е мястото където децата развиват съвестта си.
Ще се учудите ли, че 16 процента от човечеството не притежава способността да изпитва емпатия. Просто тази реакция липсва в мозъка им. Такива хора се превръщат в психопати, които не изпитват грам угризение да унижават и потъпкват околните. Те са хора, които често се борят за власт и достигат високи позиции, но го постигат с безскрупулни лъжи, манипулации и трикове. Външно имитират представителност и хората им вярват, но вътрешно това не са хора.
В някои семейства, вярата играе важна роля в моралното развитие на децата. Религията наистина ни учи на емпатия. Златното правило на всички основни религии е да се отнасяме с другите така, както искаме те да се отнасят с нас. Но начинът по който родителите прилагат ценностната система на своята вяра в ежедневния си живот е това, което има ефективно влияние над децата. С други думи, отново самият стандарт и пример на родителите, а не просто думите.
Ако искате децата ви да станат по-емпатични (способни да изпитват съчувствие и съпричастност), грижовни, и отговорни, то вие трябва да показвате това и очаквате това от тях. Вие трябва да направите семейните правила ясни и последователни и да не се отклонявате или правите компромиси с тях. Важно е да изисквате от тях да бъдат отговорни. Важно е да го правите с любов. Те трябва да се чувстват щастливи и оценени, когато го направят.
От деца на три години трябва да се очаква да чистят след себе си и да помагат с прости задължения като сервиране на масата, защото чувстват, че това ви прави щастливи. Задължения и другите отговорности трябва да се увеличават с възрастта и не трябва да се базират на стимула на външното възнаграждението, или на обезщетение (да им позволиш нещо в замяна). Вместо това използвайте вътрешни, емоционални и сърдечни стимули. От децата трябва да се очаква да помагат в къщи, тъй като да помагаме на другите е правилното нещо, което ни прави щастливи. Самото служене трябва да им носи радост. Чувствайки вашата радост и вдъхновение те самите ще са много щастливи да го направят.
Ако искате детето ви да бъде тактично, внимателно и отговорно вдигнете летвата на вашите очаквания. Лесно е да бъдете снизходителен родител (който лесно правят компромиси и позволява неща). За да отгледат по-отговорни деца, родителите сами трябва да станат по-отговорни и да не мислят, че глезейки децата с угаждане няма да им навреди. Това ще им навреди и то за цял живот. Истинската родителска любов води към израстване, а не към деградация.
Възнаграждавайте с любов доброто, което вършат децата. Това е по-добрия начин на възпитание от наказанията. Когато детето извърши нещо достойно, то трябва да се чувства ценено. Ако само му се карате за грешките, вие всъщност възнаграждавате с внимание нежеланото поведение. Това не му дава алтернатива за промяна към добро, а духовно го вкарва в ролята на вечно лошия.
Включете вашето дете в доброволни проекти за служене и взаимопомощ. Много от училищата на запад вече изискват обществено полезен труд, като условие за дипломиране в гимназията. Най-добрия начин да развият стабилен характер и себеуважение е, като правят добри неща за другите и живеят за по-висша цел.
По-голямата част от децата не изпитват чувство за принадлежност към някаква общност и чувство за цел, които идват когато хората участват редовно в организирани усилия да помогне на тези в затруднение. Въпреки, че повечето родители предават на думи тези ценности на своите деца, в действителност само действеното практикуване има образователен ефект.
Отдавайки себе си и семейството редовно да помагаме на другите в организирани проекти, не само ще научи децата ви да мислят и бъдат по-загрижени за другите, те също така ще усвоят много социални умения; значението на сътрудничеството, както и стойността на постоянството и преодоляването на трудностите.
В заключение, за да разием най-доброто в децата си, трябва да работим и над личния си характер и отношение. Добрите и сърдечни взаимоотношения в семейството трябва да бъдат всекидневната среда в която децата израстват и се научават, как те самите да бъдат сърдечни. Направете семейството, взаимоотношенията и възпитанието приоритетни в живота си.Как детето развива Емпатия: Насърчаване на съпричастност и грижа за другите, семейна терапия, психология на детското развитие
Как детето развива Емпатия: Насърчаване на съпричастност и грижа за другите, семейна терапия, психология на детското развитие
0 comments:
Публикуване на коментар