КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ОТНАЧАЛО

Posted on
  • четвъртък, 14 май 2009 г.
  • by
  • ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР
  • in
  • Labels: ,
  • Поколения - Ние
    КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ОТНАЧАЛО,
    БЕЗ ДА СМЕ ЗАБРАВИЛИ СТАРОТО
    14.05.2009

    Знае ли някой колко разведени има в последните десет години? Какви са причините за този небивал „бум" от разводи? Какви са отраженията върху потърпевшите и най-вече върху децата?

    Мисля, че статистическите агенции в страната обслужват само определени политически кръгове, но не и обществото. Защото по една неформална статистика, направена от служители на възлови места излиза, че разводите на българите са над 60 % И ако трябва да бъда съвсем точен - цели 67% !!!

    На какво се дължи това? Ще се опитам да посоча няколко от предполагаемите според мен отговори, без да ангажирам никого с мнението си.

    1. След „прехода" от 1989 г. до сега жените се еманципираха, точно както ние като общество се демократизирахме. Сиреч, вместо свобода - анархия.

    2. Жените получиха повече възможности за изява от икономически, професионален, сексуален и всякакъв характер. Това доведе до недоразумението „Жена - бос" - в ситуация на диво натрупване на капитали, без спазване и зачитане на правила, закони и всякакви норми.

    3. Мъжете се комплексираха от невъзможноста да се адаптират към новите условия на живот, безработицата и отприщената агресивност на жените.

    4. Семейството съвсем загуби статуквото си, подобно на българското училище. Разпилени на различни страни в борба за жизнено оцеляване, родителите занемариха задълженията си както един към друг, така и към децата си.

    5. „Законът на джунглата" се пренесе от улицата в семейството и правото на по-силният вече започна да диктува у дома, а не морални, нравствени или каквито и да било етични критерии за живот и възпитание.

    6. Всекидневното зомбиране на хората чрез различните медии, тоталният превес на простащината, агресията и незачитането на никакви правила, норми и закони, обезсмислиха здравото семейно ядро, уважението към по-възрастните и традициите.

    7. Насажданият отвсякъде физически и морален разврат, в продължение на целият преход (за къде ли?), взе своите жертви - под формата на жива плът за бардаците из Европа и света, всякакви бандити и най-вече - разбитите семейства на обикновените българи.

    8. Закостенялата училищна система, пълна с некадърни бюрократи по върха, както и незаинтересуваните поради унизителното заплащане учители, със своето бездушно и пасивно отношение, също допринесоха за разрушаването на мита за святоста на семейството.

    9. Наложеното убеждение, че „добрите" от филмите и живота, могат да победят „лошите", единствено и само като ги убият по възможно най-садистичният начин, промени изцяло възгледите както на младите, така и на възрастните опитни мишоци в клетката Булгаристан, Абсурдистан, или накратко - все още България.

    10. Понятието семейство се обезцени и обезсмисли, точно както думите „Достойнство", "патриотизъм", „честност", „родина", "вярност", "дълг" и още много, много, много ......!

    Знам, че към гореизброените аргументи, може да се добавят още, но не сме мазохисти все пак, нали! И накрая излиза, че повечето българи са сгрешили при избора си на половинка, междувременно са сътворили по едно-две деца, зарязали са ги на произвола на съдбата и са тръгнали да търсят „принца", или „принцесата" отново.

    Пълно и абсолютно безумие, от което, разбира се, най-много патят децата. Тяхната реакция се изразява в безсмислена и страшна агресия и автоагресия, безразличие и отхвърляне на всякакви стойности и авторитети. Като най-потърпевши, те ще продължат заложеният кошмар и занапред, и най-нормалното в случая ще е, след разпада на семействата да последва разпад и на цялата държава.

    Тя дупката вече е пробита и водата почти е напълнила кораба! Който може да плува, ще доплува до някой обитаем остров, а който не може, ще се удави. Защото няма как да изтрием паметта си и да продължим от ден първи! Не заради друго, а защото като се замислим, ще излезе, че грешките за всичко са си само наши и не можем да върнем времето назад и да поправим стореното. А най-страшното е, че все още не сме се научили да прощаваме и .............. да обичаме!

    Красимир БАЧКОВ