Как да накараме злоядото дете да се храни

Posted on
  • вторник, 21 юли 2009 г.
  • by
  • ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР
  • in
  • Labels: ,
  • Да насилваме ли злоядото дете да се храни

    Прекрасно е, ако вашето дете има добър апетит и вие не изпитвате никакви трудности с храненето, но за съжаление има и доста злояди деца, чиито родители трябва да полагат огромни усилия, за да ги накарат да се хранят. Тези деца дълго време трябва да се уговарят да седнат на масата, след това на тях трябва да им се предложи някакво забавление – с една дума храненето се превръща в истинска кошмар.

    А трябва ли всъщност родителите да заставят своето дете да яде, когато то не иска?

    От всички бозайници, само на човека е присъщо да страда от понижен апетит. Какво можем да направим, ако детето редовно не иска да се храни?
    От една страна въпросът е смешен: „Разбира се, трябва да се положат всякакви усилия детето да бъде сито и здраво”, ще отговорят много хора. Но къде минава тънката граница между убеждението и насилието? Много често родителите си спомнят, че и те в детството си са били заставени да се хранят насила, но в това няма нищо страшно – нали после всичко се забравя! Важен е резултатът, а не средствата за неговото постигане! Детската памет често преминава в т.нар. „щадящ режим” – тя изхвърля от съзнанието не особено приятните спомени. Но те се натрупват на подсъзнателно ниво и детето взима решение да се отдалечи от родителите си, осъзнавайки, че те проявяват насилие и не зачитат неговите потребности и чувства.

    Според детските психолози, няма полза от насилственото хранене на децата. Изследванията показват, че в последствие тези деца по-често страдат от нарушения в работата на стомашно-чревния тракт и щитовидната жлеза, да не говорим за проблемите, свързани с развитието на страх или невроза.

    Но това не е всичко. Ако родителите винаги решават кога детето трябва да яде, да спи, да си облече по-топли дрехи и т.н., те не зачитат неговото мнение, а малкият човек много трудно ще успее да формира способността си за осъзнаване и удовлетворяване на собствените си потребности. Дори пораснал, той често няма да може да разбере с какво иска да се занимава и какво не му достига за истинското щастие.

    Освен това не трябва да се забравя, че човешкият организъм е саморегулираща се система, която автоматично понижава апетита в някои ситуации: при заболяване, смяна на климата, в моменти, когато организмът трябва да се концентрира върху нещо.

    Оказва се, че и от медицинска, и от психологична гледна точка е вредно детето да се заставя да се храни насила.

    Кои са най-разпространените причини, поради които родителите карат децата си да ядат?
    1. Стереотипът „Ситото дете е здраво дете”. Той се предава от поколение на поколение и е добре познат на нашите баби и майки. Но помнете, че храненето в онези времена не е било толкова важно, колкото желателно. Ситият и закръглен човек се е асоциирал с благополучието, а пухкавото дете е било най-добрата реклама за всяко едно семейство.

    2. Някои родители, подсъзнателно чувствайки, че не са в състояние да дадат на детето си необходимото внимание, разбиране, ласки, неволно се опитват да компенсират това с усилени грижи за неговото хранене.

    3. Властните и авторитарни родители възприемат отказа от яденето като форма на непослушание, нарушение на реда и дисциплината. В миналото изяждането на храната до последната троха е било основно „задължение” на детето. Този подход се прилагаше дълго време от съзнателните и изпълнителни баби, грижещи се за своите внуци.

    4. Възрастните, които действат по убеждението „така трябва”, са на мнение, че „детето трябва да се храни”, тъй като в противен случай те лошо изпълняват родителските си задължения.

    5. Тревожните родители постоянно се вълнуват, когато с детето им нещо не е наред: то е твърде слабо, често боледува, изостава в развитието си и т.н. В стремежа си да заглушат тази своя тревога те отчаяно се опитват да създадат илюзията за благополучие.

    Ако сте в рисковата група и си признаете своята агресивност по отношение на храненето на детето си, вие трябва да преразгледате вижданията си по този въпрос. Разберете какво именно харесва вашето дете и го превърнете в доминиращо ястие. Постепенно то ще поиска да разшири списъка на „вкусните ястия”. Заменете продуктите, които детето не харесва, с тези, които знаете, че ще бъдат приети с огромно желание.

    Наложете строг режим на хранене. Ако детето не иска да закусва, не го насилвайте. Но до обяд никакво ядене! Ако не иска да обядва, то трябва да почака до вечерята. И съвсем не е задължително гладното дете да изяде веднага и първото, и второто, и десерта. То може да изяде само една ябълка и да се засити – просто в този момент това е напълно достатъчно за организма.

    Направете така, че храненето да бъде удоволствие за вашето дете. Няма нищо страшно, ако по време на ядене детето обича да му четат любимата книга или да му разказват приказка. Това е по-добрият вариант, отколкото заплахите или стоенето до детето “с камшик в ръце”.
    Освен това малките деца, които са с повишена тревожност, просто не са способни да стоят дълго на време на едно място. Четенето или разказването им помага да се успокоят и съсредоточат.

    Всички загрижени родители трябва да осъзнаят, че детето им няма да умре от глад, ако те престанат да настояват за неговото хранене.
    Не се страхувайте, че детето ви няма да прояде основните продукти. Младият организъм рано или късно ще възстанови активния си апетит. /Tiabg.com